Политическата нестабилност срина Франция в Европейския съюз

Политическата криза и фискалната безотговорност на Франция подкопават доверието в нея сред европейските ѝ партньори. В парламента, центристката група „Обнови Европа“ се бори да се примири със загубата на ролята си на определящ фактор, пише в своя анализ журналистът от "Фигаро" Флорентен Коло.

Когато Европейската комисия стартира процеса на ратифициране на търговското споразумение с Меркосур (търговския блок на страните от Южна Америка) на 3 септември, групата (Обнови Европа) в Европейския парламент бързо приветства тази „отлична, дългоочаквана възможност за Европейския съюз“ в свое изявление. Мигове по-късно обаче Паскал Канфен, член на същата група и близък сътрудник на Еманюел Макрон, представи междупартийна инициатива, целяща то да бъде временно спряно от Съда на ЕС. Центристката (бивша либерална) група в Европейския парламент не е единствената, която е разделена по отношение на спорното споразумение за свободна търговия с четири латиноамерикански държави, което се обсъжда от четвърт век. Но тя е най-разделената. Две трети от избраните ѝ представители са „за“, докато френската делегация, първоначално против, сега се опитва да следва колебаещата се линия на Елисейския дворец по въпроса.

Само една илюстрация на отслабването на позициите на макронистите в Брюксел и Страсбург. След европейските избори през 2024 г. центристката група се бори да намери своето място в Парламента, което е отражение на намаляващото влияние на Еманюел Макрон на европейската сцена. Продължаващата политическа криза във Франция и бюджетната некомпетентност на краткотрайните ѝ правителства след разпускането предлагат на европейските ѝ партньори спектакъл, който е едновременно тъжен и тревожен. „Обещанието на Еманюел Макрон беше да укрепи Европа. Неговото наследство ще бъде нейната слабост: не можеш да изградиш силна Европа със слаби държави“, казва Дирк Готинк, холандски евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП, вдясно). 
Ентусиазмът, породен през 2017 г. от грандиозните речи на Еманюел Макрон за европейския суверенитет и стратегическата автономия, избледня. „Тези грандиозни думи звучат неубедително пред лицето на зависимостта на Франция от финансовите пазари по отношение на заемите“, продължава избраният служител. 

Използвайки своето влияние на континента, Макрон се опита да реализира същия опит да поеме контрола в Европейския парламент, който осъществи на френската политическа сцена, вярвайки, че може да разруши традиционното разделение между дясно и ляво. Тези амбиции бяха разбити от поражението му на европейските избори на 9 юни 2024 г., което доведе до прибързаното разпускане на Националното събрание, потапяйки Франция в безкрайна нестабилност. 

Групата „Обнови Европа“ загуби близо една четвърт от членовете си, изпадна до петата група в Европейския парламент (където преди това беше трета), със 77 евродепутати. Първата ѝ делегация, съставена от французите („Европа заедно“), загуби 10 позиции, редуцирана до 13 избрани членове, лоялни на държавния глава, като Валери Айер, която председателства групата, и близките до Едуар Филип (Натали Лоазо, Жил Боайе) или Франсоа Байру в MoDem (Мари-Пиер Ведрен, Кристоф Грудлер).

Това оттегляне не попречи на „Обнови Европа“ да допринесе за преизбирането на Урсула фон дер Лайен за председател на Комисията преди година и да продължи да се смята за един от стълбовете на нейното мнозинство, наред с Европейската народна партия (ЕНП) и Социалдемократите. През последната година обаче групата многократно беше заобикаляна от Манфред Вебер, влиятелният лидер на ЕНП, по време на гласувания по въпроси като имиграцията и законодателството за климата. За да избегне необходимостта да търси компромиси с традиционните си съюзници в центъра и лявото крило, тя многократно се опитваше да постигне сближаване с крайнодесните партии в Парламента. При всяко предателство социалистите и центристите надигаха глас, без да прибягват до сблъсък. Преди година Валери Айер получи подписа на германката под съвместна декларация от страница и половина, която тя нарече „коалиционно споразумение“.

Година по-късно проверката на реалността е сурова. Манфред Вебер не се чувства по никакъв начин обвързан от каквото и да е споразумение и казва, че е свободен да продължи да гласува с други партии за всеки отделен случай. Подход, който според него отразява вота, подаден от избирателите през 2024 г. Според Дирк Готинк, макронистите търсят убежище в носталгия по изгубеното си влияние, за да четат лекции на другите за морала, особено на ЕНП, обвинена в заговор с антиевропейски екстремисти. Валери Айер трудно се справя със загубата на централната позиция на „Обнови Европа“  като определящ фактор. И тя се обръща към Урсула фон дер Лайен, както направи отново миналата седмица по време на обръщението на председателя на Комисията за състоянието на Съюза. „Имаме нужда от вас, защото седмици, месеци наред се боря да държа двата фланга на вашето мнозинство заедно, за да се запази и за да можем да продължим напред“, призова тя в залата в Страсбург. „Момент на истината“, представен като последен шанс за потвърждаване на трипартийната европейска обща база. Но ЕНП и социалистите изглеждат повече от всякога на ръба на разпадане, заплашвайки да превърнат центристите в петото колело на европейската колесница.

Франция се бори да наложи гласа си

По време на разгорещени срещи в началото на лятото, избраните представители на „Обнови Европа“ остро критикуваха тази стратегия. Валери Айер проведе реорганизация, като замени Мари-Пиер Ведрен, която не се притесняваше от вътрешната критика, с Лорънс Фаренг като ръководител на френската делегация. „В един момент трябва да приемем, че загубихме изборите през 2024 г.“, въздъхна френски евродепутат от „Обнови Европа“.

По отношение на Меркосур, както и по отношение на търговското споразумение, сключено това лято с Доналд Тръмп, което предвижда 15% едностранни мита, Франция се бори да постигне своето. Еманюел Макрон се оказа изолиран сред своите колеги, единственият, който се стреми да установи баланс на силите с американския президент, докато Урсула фон дер Лайен се поддаде на натиска от Фридрих Мерц, Джорджия Мелони и други, за да избегне ескалация на всяка цена. Сякаш бившият министър на Ангела Меркел, когото той издигна начело на европейската изпълнителна власт, е спрял да я слуша от ключовия момент преди година, когато тя беше преназначена за втори мандат и държавният глава загуби контрол над френската политика. 

Джордан Бардела, председател на групата „Патриоти за Европа“ в парламента в Страсбург, няма проблем да заклейми „двойното унижение“ на „втората по големина икономика в Европа“ от Комисията. В действителност, докато Урсула фон дер Лайен провокира гнева на Макрон, като отиде в Монтевидео, за да сключи споразумението с Меркосур през декември, тя отложи началото на ратифицирането му с няколко месеца, давайки си време да договори с Франция допълнителен протокол, осигуряващ предпазни мерки за справяне с опасенията на фермерите, въпреки натиска от мнозинството от държавите членки да го ратифицират възможно най-бързо.

Валери Айер все още иска да вярва в „лидерството на Франция и Еманюел Макрон на европейската сцена“, без обаче да игнорира „загрижеността за политическата ситуация“ в страната, изразена от нейните колеги в парламента. „Франция не е единствената страна в Европа, която се сблъсква с фрагментирано мнозинство; време е тя да започне, както други страни, да преговаря за компромиси“, твърди президентът на групата „Обнови Европа“. „Не вярвам в тези експерименти с управление без мнозинство; опитахме го в Италия“, иронизира Никола Прокачини, член на партията на Джорджия Мелони „Италиански братя“ и съпредседател на групата на консерваторите и реформистите в парламента в Страсбург. „Това представлява проблем за Европа, защото Франция е голяма страна.“

„Болният човек“ на Европа?

Франция ли е новият „болен човек“ на Европа? „Фактът, че Италия е станала по-стабилна от Франция, е обезпокоителен“, предупреждава Дирк Готинк. Повече от политическата фрагментация, феномен, който не знае граници, буди безпокойство изменената ситуация в държавните финанси. Това не е неизбежно: Италия, Гърция, Португалия и Испания показаха решителност да възстановят реда във финансите си. И обратно, колективната липса на воля на френската политическа класа започва да подкопава доверието към страната в Брюксел и други столици. „Не можем просто да чакаме следващата криза, без да правим нищо“, предупреждава представителят на Нидерландия.

И когато, в името на бюджетните усилия, центристите възприемат реториката на еврофобите, неразбирането в европейските среди достига своя апогей. Преди падането си, Франсоа Байру спомена намаляване на вноската на Франция в бюджета на ЕС, искане на „Националното обединение“. Приета в Матиньон като част от консултациите на бившия премиер с партиите, евродепутатът социалист Нора Мебарек повдигна въпрос по тази тема. „Той отговори, че трябва да изпратим на французите сигнал срещу Европа, като същевременно признаваме, че се нуждаем от средствата от Общата селскостопанска политика и от сближаването. Пропуснахме възможността да мълчим.“