Стара българска сватба оживя в Екопарка (СНИМКИ)

Няма съмнение, че сватбеното тържество е мил спомен. Къташ го цял живот и винаги се връщаш към него. А какво ще е тържеството, в крайна сметка зависи от младоженците. Те са, които правят празника, те са в центъра му, те повдигат емоционалния градус, водят хорото. Когато преди време Петър и Мария решават да си кажат заветното „да“, вече знаят с какво тяхната сватба ще е по-различна. Има защо. Двамата млади имат една голяма любов – любовта към българския фолклор. Затова и няма спор между тях как точно ще изглежда сватбеният им ден.

„Не сме професионалисти, но и двамата много ценим традициите и обичаме фолклора. Аз пея народни песни от малък, любител съм, а съпругата ми танцува в един състав към Тракийския дом. Всъщност там се запознахме и отношението към фолклора бе първото, което ни събра. Когато станахме приятели и решихме да свържем съдбите си за цял живот, нямахме съмнения – ще направим възстановка на стара българска сватба, с всичките й обичаи и традиции“, призна за „Черно море“ броени дни след сватбеното тържество младоженецът Петър Иванов.

Днес семейството, което съдбата е събрала, е част от големия колектив на Тракийското дружество – Варна, и на клуба за народни танци „Красимир Няголов”. Двамата обаче практикуват различни професии, които нямат никакво отношение към любителското им амплоа – Петър работи в хотел на Златните, а Мария в електроразпределително дружество. Какво значение има това обаче, когато двамата се обичат?

Мястото на ритуала също не е избрано случайно – просторните поляни на Екопарка край Варна, съхранил най-ценните нюанси от българската природа. Затова и тракийската сватба на Петър и Мария се случва.  Като засвирва този пусти ми оркестър „Камчия“, та нито спиране има, нито умора. Български фолклор, автентичен, много кръшни хора се вият, много ръченици, много нещо. Сърцето ти трепка лудо и дори да не ти се играе, се хващаш на хорото. Солистките на ансамбъла Мария Иванова и Снежина Иванова знаят как да погъделичкат всеки сватбар. Оттук нататък всичко върви като филмова лента. Гостите всите са пременени в народни носии. Такава е идеята. Оркестърът и той е скипрен, сервитьорите също. Като ще е купон, купон да е. Водят булката с писана каручка, все едно от „Песента на колелетата“. Като че ли всеки момент зад баирчето ще надникне Йовковият Сали Яшар. Младоженката е забулена в червено було. Нагиздена. Срещат я с българска погача. Бръснат младоженеца – така повелява традицията. После той си плаща, както си му е редът, за да има булка. Без пари не я дават. А ръченицата ситни ли, ситни...

„Много години съм пяла по сватби, какво ли не е видяло окото ми. Такова тържество обаче виждам за първи път. Похвално е, че тези двама млади хора са решили по този начин да уважат традицията. Нали тя е, която ни съхранява като нация...“ казва солистката на оркестър „Камчия“ Мария Иванова. И пак я подхваща – хем малко тъжна, хем много весела. Като на сватба...
Юлиян Атанасов