IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 25°
Начало
10:12 | 29 април 2014
Обновен: 19:08 | 23 юни 2024

Проф. д-р Атанас Палазов: Спасява ни единствено финансирането по европейските рамкови програми

Проф. д-р Атанас Палазов: Спасява ни единствено финансирането по европейските рамкови програми

По материала работи: Златина Добрева
Проф. д-р Атанас Палазов: Спасява ни единствено финансирането по европейските рамкови програми

Каква се очертава годината за варненските океанолози, от чиито научноприложни разработки зависи очакваната висока добавена стойност на  морския бизнес? Отговор на този въпрос търсим в нашия разговор с проф. д-р Атанас Палазов, директор на Института по океанология при БАН.


- Как тръгна годината за Института по океанология?
- Както и преди - трудно, защото финансирането на науката е в трагично състояние у нас. Съвсем малък е делът от БВП, който се отделя за наука (най-ниският в Европа). А да не говорим, че нашият БВП на глава от населението е едва 35 - 40% от средноевропейския. Можете да си представите в абсолютни цифри какво финансиране получаваме от държавата и бизнеса! А поддържането на научната инфраструктура, като под нея имам предвид не само апаратурата, но и човешкия потенциал, изисква средства. Това не може да става на базата на случайни финансови инжекции - най-малко, защото хората, които работят, трябва да получават заплати. Никъде по света няма научен институт, който да работи само по проекти. Във всички добре организирани държави има базово финансиране, което поддържа инфраструктурата; допълнително се работи по проекти, откъдето се получават голяма част от  средствата за самата научна дейност. Както казах, при нас това базово финансиране е твърде малко - факт е, че много ниската средна заплата в БАН отблъсква младите хора, които имат желание да се посветят на науката. А да не забравяме, че науката не е нещо, което се гради за година-две, както може да стане в други сфери на обществения живот, а изисква непрекъснати усилия с продължение на много десетилетия - всеизвестен е примерът с английската ливада. За съжаление, и тази година хронически ни мъчи ниското ниво на финансиране. Първите месеци са много тежки, докато се направи бюджетът и се избистрят плановете.
- Какви са преките последици от всичко това?
- Проблемът е, че постоянно изоставаме в обновяването на инфраструктурата и особено на техниката, с която работим. Научната ни дейност е предимно експериментална и ако нямаме кораб в състояние да плава, ако нямаме апаратура, с която да измерваме, не можем да вършим и половината от работата си. Ето, НИК „Академик” трябва да премине междинен доков ремонт тази година, което е сериозен проблем. БАН не може да ни осигури финансирането му и сега се чудим как да решим въпроса. А корабът всеки 5 години трябва да минава и основен класов ремонт, което също изисква средства, но ги нямаме. Можем да осигуряваме само издръжката на кораба (предимно за гориво), като го използваме по различни проекти. Ние не сме търговско дружество, което начислява амортизации и печалба, за да събира пари за поддръжката и основните ремонти на нашите съоръжения. В същото време все по-остра става нуждата от разширение на материалната ни база, която е доста стара и недостатъчна. Сега нямаме достатъчно стаи, където да настаним новите ни докторанти.
- На какво залагате тази година?
- Това, което ни спасява, е финансирането на европейската морска наука по линия на рамковите програми. Сега стартира новата програма, която се нарича „Хоризонт 2020”. В нея наред с финансирането на научните изследвания, както бе досега, се залага и на иновациите в европейски мащаб, за да може ЕС да отговаря на предизвикателствата на основните конкуренти САЩ и Япония.  Ние като институт имаме значителен авторитет с многобройните ни участия през последните 10 - 15 г. в международни програми. Това дава възможност  да бъдем привлечени в почти всички (да не кажа и 100%) програми за Черно море. Ако не са те, няма да имаме никаква възможност за финансиране на научни изследвания.
- Има ли вече договорени нови участия?
- Договорите по европейските програми са сравнително дългосрочни, с продължителност на проектите между 3 и 5 г. Нашето включване в последната 7-а рамкова програма бе доста активно - участваме в 25 проекта, като някои от тях приключиха, но повечето продължават и тази година. Един от най-големите е проектът „Персеус”, който обхваща района на Средиземно и Черно море и е насочен към определянето на научните основи за постигане на добро екологично състояние на морските води. Друг важен проект с наше участие е „Коконет” за морските защитени територии. Активно сме се включили и в европейския проект „Моят океан”, чиято основна задача е да предоставя данни и прогнози за състоянието на морската среда в световен и локален мащаб. Ще спомена и за инициативата ЕМОДНЕТ - европейска мрежа от мониторингови наблюдения. Идеята е да се съберат в един портал данните за всички европейски морета и да се използват свободно не само от науката, но и от индустрията (всеки инвеститор ще може да намира цялата информация, която му е нужна, за да вземе най-правилното решение).
Въпреки че не сме от първите, които се включват в новите програми, защото изпълняваме доста проекти по досегашните, вече има колеги, които влизат в колективи и подготвят предложения по „Хоризонт 2020”. Така че в края на тази и в началото на следващата година ще имаме първите добри очаквания по новата програма.
- Как върви работата по трансграничното сътрудничество с Румъния, за което вече информирахме в „Черно море”?
- В съвместния проект, свързан с подводното историческо наследство, участва екип от 10-ина души от нашия институт. Проектите по трансграничното сътрудничество с Румъния са по линия на оперативните програми, които подпомагат регионалното развитие и не са от научен, а по-скоро от приложен характер. Миналата година приключихме съвместен проект за изграждане на основните компоненти на система за ранно предупреждение от морски геоопасности. Имахме още един такъв проект по въпросите на рибарството. Интересна беше съвместната ни работа и по проекта СИМНЕТ, където ние бяхме координатори, за изграждане на индустриална симбиозна мрежа в Черноморския регион. Става дума за инициатива, която ЕК стимулира и в новата програма „Хоризонт 2020” - за концентриране на усилията, за да се избягва дублирането им  и така да се постигне по-голяма ефективност.
- Има ли напредък във връзката бизнес - наука?
- За нас това е много важно. Две са нещата, които вършим на национално ниво. Едното е да подпомагаме държавните ведомства при изпълнение на дейността им и другото - да подпомагаме бизнеса при решаването на неговите задачи. За съжаление, специално морският бизнес не е достатъчно силен у нас. Все още не е добре развито използването на морските ресурси. Основното, което сме изпълнявали, е с големите компании, които търсят нефт и газ, полагат тръбопроводи и кабели по морското дъно.
- Защо големият въпрос за морските ресурси остава като пожелание в бъдеще време?
- По принцип всичко в морето е по-скъпо и по-трудно се разработва, отколкото на сушата. Така че логично е първо да се експлоатират ресурсите на сушата и едва когато намалеят, погледът да се насочи към морето. Нещо, което вече става. Ето, Великобритания и Норвегия добиват нефт и газ основно от морското дъно, аквакултурите също стават сериозен ресурс. Това са неща, които и при нас започват да се правят, но по доста странен начин. Хайде, да кажем, при добива на нефт и газ мащабите са огромни и са по силите само на световни корпорации. Докато при аквакултурите възможностите ни са реални, но и там има превратно разбиране. Напълнихме бреговата ивица с мидени ферми, а рибата продължава да намалява. Риболовът остава изцяло на екстензивен принцип, което ще доведе до пълното изчерпване на промишлените запаси от риба в морето. И после?...
- А какво става с идеята за обединяване на усилията на морския научен потенциал във Варна?

- Това е обективна необходимост, още повече през последните години се очертава недотам розова перспектива за бъдещето на науката, в т.ч. и на морската. Има изтичане на мозъци, включително и в сферата на образованието - най-добрите ни ученици отиват на Запад и там остават. В страната се задържа онази част, която масово се обучава, без да се квалифицира. Ето, в института идват млади хора да се обучават за докторанти и наблюденията ни показват, че качеството на образованието им с всяка година се влошава. Това е голям проблем, тъй като ние, за да съществуваме, трябва да обновяваме научния си потенциал и като няма с какво, бъдещето на науката не може да е розово. Все още имаме възможност да консолидираме усилията за спасяване на положението. Затова наша основна политика е да консолидираме усилията си. Работим съвместно със СУ "Св. Климент Охридски" и с НИМХ  при БАН по морските наблюдения, с Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН по системите за наблюдение на морското ниво, с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН по въпросите на морската екология и др. Сътрудничим си по някои изследвания с ВВМУ, с Института по хидродинамика, с ТУ - Варна. Само с ИРР връзките ни не са много добри, което смятам, че не е по наша вина. В съвременния свят е невъзможно всеки да се затваря в себе си, пък и не се стимулира от ЕК.
Тук има и друг проблем, който е свързан с морската политика, която се решава от държавата. Почти няма страна в Европа без интегрирана морска политика, а ние сме още до кръглата нула. Последните тенденции са за развитие на морското пространствено планиране, при което се отчитат интересите на всички участници, събрани на едно място. И ако примерно решите да строите на Кара дере, не бива да го правите, като засягате интересите на други хора, индустрията и природната среда. За такова морско пространствено планиране само се говори у нас, но нищо не се прави. Това е големият проблем. Ако приложим правилния подход, може да дадем добър пример за устойчиво развитие на индустриалните и социалните дейности при опазване на околната среда в морето и в бреговата зона.
Стефан Денков

Коментари

Новини Варна