Какво ще загуби България след забраната в Русия да се внасят храни от ЕС?

Производителите на пресни плодове, риба, сирене, домати и краставици в България ще бъдат потърпевши от решението на Руската федерация да забрани вноса на селскостопански продукти от Европейския съюз (ЕС), САЩ, Канада, Австралия и Норвегия. Причината е политическа – въведените икономически санкции срещу руски граждани и компании след кризата в Украйна. Мярката ще важи за една година.
Списъкът със забранените продукти включва прясно и охладено месо от едър рогат добитък, свинско и птиче месо, риба и ракообразни - пресни и охладени, мляко и млечни продукти, пресни зеленчуци и плодове, колбаси, както и готови хранителни изделия.
Износът за Русия за 2013 г. възлиза на 573, 5 млн. eвро, което е 2,6% от българския експорт. Селскостопанските и хранителни стоки са с обем 53,4 млн. евро, или 9,3% от износа на страната, съобщават от Министерството на икономиката и енергетиката.
Водещите за износа на страната ни стоки като вина и спиртни напитки, тютюни, консервирани плодове и зеленчуци засега не попадат в ограничителния списък.
От анализ на реализирания износ на хранителни продукти на стойност над 100 000 евро става ясно кои български стоки попадат в ограничителния списък на руската страна, пише investor.bg.
На първо място това са пресните плодове, основно кайсии, череши и праскови, при които през 2013 г. е реализиран износ за 4 млн. евро и други плодове (1,5 млн. евро). В списъка попадат и охладените и замразени риби (2,1 млн. евро), домати и краставици (около 360 хил. евро),  както и други хранителни продукти (износ около 650 хил. евро), сирене (износ през 2014 г. за 970 хил. евро).
За първите четири месеца на тази година от България за Русия са изнесени краставици за 115 000 евро, ябълки, круши и други плодове за около 1 млн. евро, както и други хранителни продукти на стойност около 570 000 евро.
Какво ще последва за българските производители?
Пресните плодове и зеленчуци в супермаркетите в Русия са основно от Холандия, Полша, Испания и Италия, в някаква степен и Турция (за която санкциите не важат). Сега най-вероятно тази продукция ще бъде насочена към България, което ще бъде сериозно предизвикателство за българските производители, коментира Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите.
След санкциите за ЕС руският пазар ще се отвори за плодовете и зеленчуците, произведени в Турция, Сърбия и Македония, смята още тя.
Милтенова припомня, че секторът от 20 г. е сериозно затруднен заради нерегламентирания внос и заради неравностойното положение в резултат на директните субсидии.  Правителство трябва да започне по-строги проверки за вносните плодове и зеленчуци като мярка в защита на българските производители, добавя тя.
„Трябва да се направи анализ по сектори и въз основа на него да се изработи краткосрочна и дългосрочна визия за реакция“, коментира и Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. По данни на асоциацията десетина български фирми имат лицензи за износ на млечни продукти за Русия.
Тя препоръча да се проучи дали е възможно България да поиска компенсации от бюджета на ЕС за проваления износ. „Така прави Полша, която е голям износител на ябълки“, заяви Славова.
Като цяло тя очаква от санкциите да бъдат засегнати основно производителите на зеленчуци и плодове в ЕС. Въпросът, според нея, е дали ще последват санкции и за други произведени в ЕС стоки.
Наложените санкции от Русия ще се отразят негативно на България, заяви пред БНР Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите. „Ние изнасяме млечни продукти за Русия въпреки огромните трудности през последните 20 г., които бяха свързани с политически решения, а не с икономически“, добави той. Зоров допълва, че ЕС е  сериозен износител за Русия на сирена и млечни продукти и при положение, че бъде забранен вносът в Русия на европейски млечни продукти, това сътресение неминуемо ще рефлектира и в България.
Бившият външен министър Кристиан Вигенин препоръчва (през Facebook) да се окаже спешно съдействие на производителите и да се съдейства за намиране на заместващи пазари навън. Редно е да се обсъдят механизми за компенсации – преки и непреки. Нашият износ в забранените категории стоки е незначителен през последните години, общият пряк ефект няма да е голям, но за някои фирми ще бъде сериозен удар, затова трябва да им се помогне, смята той.
„Всъщност днес Русия наказа чуждестранните производители, но и собствените си граждани, които ще купуват по-скъпо вероятно по-нискокачествена продукция. Кризата в Украйна може да се разреши с политически и дипломатически средства“, посочва oще Вигенин.