Повече от 16 000 наблюдатели ще има на изборите

не три пъти повече наблюдатели ще следят за нарушения на изборите за евродепутати у нас през тази година, акцентира "Труд". В Централната избирателна комисия са регистрирани 16 333-ма души от около 25 организации. Очаква се до неделя броят им да продължава да расте. 

Евровотът през 2009 г. бе проследен от над 5500 души. Всяка една организация има право на двама наблюдатели в секция.

Върви най-скучната, но и най-възпитана предизборна кампания от дълго време насам, коментира "Стандарт". За укротяването има няколко причини. Първата е дългата ваканция на парламента, който е главен генератор на скандали. Втората е отдръпването на "Атака" - Волен Сидеров намали до крайност публичните си изяви.

Навяването на скука идва и от монотонните кампании на големите партии, насочени главно към твърдите си ядра, с дежурните си клишета и поизветрал гняв. Отказът от дебати на партийните лидери също допринася за ниското ниво на напрежение. Вероятно и отвлечените европейски теми, по които политиците се упражняват, не са извор на емоции. Малцина кандидати дръзват да говорят за тежките проблеми.

"Плевнелиев от сам сред чужди стана и чужд сред свои", коментира "Сега". Никога досега вицепрезидент не е критикувал тъй остро държавния глава, както го прави Маргарита Попова. 
Проблемите на Росен Плевнелиев започнаха в мига, в който той подкрепи протестите срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през юни 2013 г. Управляващите го обвиниха, че той заема страна и съответно губи авторитета си на държавен глава.

Актуалната атака е за негова среща с австрийския шеф на ЕВН във Виена, интерпретирана като мегаскандал. Най-сериозната атака към Плевнелиев е образуваното от Конституционния съд дело по жалба на БСП заради указа му за назначаването на ЦИК, с който той даде един член в повече на ГЕРБ за сметка на ДПС. 
Политически несръчен, Плевнелиев все по-често допуска да бъде поставен в отбранителна позиция. Атаките към президента от страна на БСП иДПС очевидно са продиктувани най-вече от конюнктурни съображения. А Плевнелиев, все по-вяло и служебно защитаван от партията, която го издигна - ГЕРБ, от сам сред чужди стана и чужд сред свои.

"Държавна политика ли е злоупотребата с лични данни?", коментира "Сега". Какво стана след големия скандал с очевидната злоупотреба с личните данни на стотици, а вероятно и хиляди българи, попаднали в подписки на партии и инициативни комитети за евроизборите? 

Вместо да вземат мерки, институциите започнаха да си прехвърлят отговорността и да обясняват колко трудно ще е някой да бъде наказан. Вместо бързи разследвания и арести, не се случи нищо. Фалшивите подписи останаха. Оказа се, че единствено партиите могат да заличат фалшификациите. До момента няма наказани. Оказа се, че не само законът за личните данни е кух, но и НК се оказа беззъб. До момента няма данни за каквото и да е развитие по обещаните производства за документни престъпления.

Няма и глоби за партиите. Не са хванати и брокерите на фалшивите подписки. Затова основателно възниква въпросът: Държавна политика ли е злоупотребата с лични данни? Защото така днес се легитимира фалшифицирането на подписки, утре - на изборите, вдругиден - на кражбата на фирми, имоти и пари.

"Ще търсим алтернативни пазари за родния бизнес", казва в интервю за "Труд" Красин Димитров, заместник-министър на икономиката. Спада на родния износ той обяснява с конюнктурата на международните пазари и поевтиняването на суровините, особено на медта. За съжаление прогнозите са, че тенденцията ще продължи. 
Друг фактор е кризата в Украйна, политическото напрежение в Египет и Либия, девалвирането на валутата на основни наши търговски партньори като Турция. 

Сега за България е по-важно отвсякога да направи технологичен скок. Нашите суровини трябва да ги включим в производството на високотехнологични продукти. Министерството ще организира среща с бизнеса, за да чуе от предприемачите какви стоки и услуги произвеждат за износ, за да се търсят алтернативни пазари.

"Готова е газовата връзка с Румъния", пише на първа страница" Преса". Ако Украйна или Русия решат да врътнат кранчето на природния газ, България няма да се окаже неподготвена както при кризата от 2009 г. За първи път в своята история страната ни ще получи втора тръба за внос на природен газ, потвърдиха от икономическото министерство. Още през юни румънско синьо гориво може да потече през газовата връзка между нас и северните ни съседи. След 22 месеца строителство тръбата ще бъде пусната в експлоатация.

"Как по-богати държави 6 г. вземаха в пъти повече пари от ЕС на човек в сравнение с нас", е анализът в "24 часа". Всеки българин е получавал по 106 евро средногодишно нетна помощ от ЕСпрез първите 6 г. от членството ни. Колко са получавали други, по-развити държави в ЕС: Литва - над 4 пъти повече, Гърция - почти 5 пъти повече, Естония - почти 3 пъти и половина повече, в пъти повече от нас получават Унгария, Латвия, Португалия, Чехия. Всички тези държави имат между 2 и 4 пъти по-висок БВП на човек в сравнение с България. 

Не е учудващо, че в основополагащите договори на ЕС се пише едно, а на практика друго се прави - държавите си гледат интересите и не можем да им се сърдим за това. Но нека и България най-после да започне да си гледа много по-активно своите интереси. България трябва не само остро да постави пред Европейската комисия въпроса за несправедливото разпределение на европейските пари, но и следва да образува дела в Съда на ЕС срещу текстове от няколко регламента като противоречащи на Договора за функциониране на ЕСи Договора за създаване на ЕС.