Родното училище - стрес за децата

Българската образователна система е консервативна, тотално нереформирана и почти не е претърпяла реформа в последните 25 години. Тя не е подготвена за много от проблемите, през които минават учениците, каза в интервю за БТА консултативният психолог Иван Игов, цитиран от dnes.bg. По думите му зрелостта на една образователна система се определя от това, доколко учениците изпитват стрес, минавайки от една училищна степен в друга. Той посочи какви са причините за него в първи, пети и осми клас.
Първокласниците са в стрес, тъй като за първи път влизат в клас, петокласниците - защото повече няма да имат един учител по всички учебни предмети, а осмокласниците са стресирани, защото след трудния седми клас с приемните изпити в края на годината сега са в ново училище и трябва да се доказват отново по различните предмети.
Според него фактът, че има стрес, означава, че има проблем с образователната ни система - тя не е приятелски насочена към децата. От първи до четвърти клас у нас се въвежда "фамилен модел", при който една учителка контактува с децата и с техните родители, а след това идва пети клас, където учениците попадат на различни учители. Тогава децата навлизат в ранния пубертет и това предизвиква у тях предварителен бунт, който може да прерасне в противопоставяне на всичко, обясни психологът.
Той отбеляза, че осми клас е възрастта, в която учениците започват да определят своите способности, като някои са насочени повече към образователни и обучителни способности, а други са с технически или със спортни възможности.
Като друга причина за стреса психологът посочи лошо структурираната ни система за предучилищна подготовка. Там програмата е взета от началните класове и не е представена добре, смята той. По думите му учителите трудно се справят с нея, а на децата не им е интересно. "И затова се получава фактът, който на практика е поразяващ - че деца в първи и във втори клас са демотивирани да ходят на училище", коментира Игов. Той уточни обаче, че сега стресът "идва" не толкова от променената обстановка, а от загубата на мотивация у учениците.
Като пример той даде факта, че в първи клас у нас се изучават неизвестни числа, а теорията на Жан Пиаже за детското развитие, отнася тези числа към т.нар. абстрактно мислене, което се постига към 8-9-годишна възраст. И затова учителите казват, че децата просто зубрят определени факти, но това не е добре за тяхното развитие, отбеляза психологът.
По думите му голяма част от учениците в началните класове са в стрес и когато в училищния двор или на улицата са заедно с по-големи ученици.
Според Игов "шок" за малките ученици е и когато им преподават застаряващи учители. Психологът цитира думи на дете, включено във фокус група за изследване, което казало: "Представяте ли си - цял ден да ви учи баба ви!".
Децата искат в училище да има млади учители, по възможност мъже, или искат учители, които да говорят на техния език, а попадат в училище на някого, който започва да им чете морал и на който нервите му са достатъчно изхабени, за да говори нормално, коментира психологът.
Игов добави, че у нас "само на книга" има кариерно ориентиране, а обикновено родителите ориентират своите деца в какви училища да бъдат приети.
Консерватизмът на системата не дава възможност на учениците, когато установят, че не са например за математическа гимназия и не искат повече да са в нея, да могат да отидат в друго училище. Ученик трудно може да се премести в професионална или в друга гимназия, защото предметите, които се преподават и начинът, по който става това, са различни в гимназиите след осми клас, посочи Игов.
Според него "най-големият проблем и най-големия шок" обаче е, когато даден ученик повече не може да е лидер и започва да прилага принципа "по-добре е да ме забелязват, отколкото да бъда добър".
Попитан за 25-те години от началото на прехода у нас каква е разликата между тогавашните и сегашните ученици, психологът отговори, че тогава нещата са били прости - учениците са приемали казармения режим в училище, не са се задавали въпроси и не са се търсели отговори, посочи Игов. Освен това тогава не е имало и интернет. Сега ситуацията в училище е друга - понякога учениците знаят повече от учителите и това предизвиква бунт сред децата, обясни експертът.