Кабинетът "Орешарски" остана в историята

Парламентът прие оставката на правителството на премиера Пламен Орешарски. От 196 депутати, участвали в гласуването, 180 бяха „за“, 8 "против", а други 8 се въздържаха.  Това стана ден след като премиерът подаде оставка в деловодството на парламента след малко повече от година управление.
Министерският съвет ще изпълнява функциите си до назначаване на служебния кабинет.
"За" оставката на кабинета гласуваха 93-ма депутати от ГЕРБ, 40 от Коалиция "За България", 30 от ДПС и 14 от "Атака". Осем народни представители от левицата бяха "против". Въздържаха се 7 депутати от Коалиция "За България" и един от ДПС. Решението беше посрещнато с ръкопляскания и със ставане на крака от депутатите от ГЕРБ.
Министър-председателят и министрите му бяха освободени от парламента след кратки дебати между партиите. Единственият лидер, който се включи в тях, бе този на ДПС - Лютви Местан.
Председателят в оставка на БСП Сергей Станишев и шефът на „Атака“ Волен Сидеров не дойдоха за оставката на кабинета в парламента. Станишев вече не е депутат, а Сидеров е на предизборна обиколка в страната.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пропусна изказванията, защото излезе от парламента малко след началото на дебатите с думите: „Имам малко работа“. После обясни, че не иска да слуша партийни речи, и се върна за гласуването, пише dnes.bg.
След гласуваната оставка на кабинета на ход е президентът Росен Плевнелиев. Той трябва да връчи мандати за съставяне на правителството, а след като според очакванията те бъдат върнати, да назначи служебно правителство, което да подготви предсрочните избори на 5 октомври. Очаква се новият служебен кабинет да стане ясен в началото на август.

Правителството на Пламен Орешарски положи клетва на 29 май 2013 г. По време на управлението си беше атакувано от опозицията с 5 вота на недоверие.
На 2 октомври 2013 г. народните представители отхвърлиха първия вот, който беше мотивиран с провал на правителството в областта на инвестиционното проектиране. Тогава 111 депутати бяха „против“, 86 „за“, а 20 се въздържаха.
На 10 октомври 2013 г. депутатите от ГЕРБ внесоха втори вот, този път заради провала в политиката на регионалното развитие и инвестициите. На 17 октомври вотът отново бе отхвърлен.
Третият вот на недоверие бе внесен от ГЕРБ заради политиката на кабинета в сектор „Сигурност“. Гласуването беше на 12 февруари 2014 г., като със 116 гласа „против“, 93 „за“ и 8 въздържали се депутатите отхвърлиха и този вот на недоверие.
На 30 май кабинетът оцеля за четвърти път, като от ГЕРБ поискаха кабинетът да бъде освободен предсрочно заради провал в сектора на енергетиката. От 209 гласували 93-ма от ГЕРБ и независими подкрепиха вота на недоверие, а 116 от мнозинството бяха против него. Последният вот на недоверие бе внесеният на 5 юни и бе заради провала на правителството във фискалната политика.