IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
Варна
Начало
12:31 | 26 март 2014
Обновен: 21:14 | 10 януари 2021

Варна – Европейска столица на културата 2019 г. – защо и как?

Варна – Европейска столица на културата 2019 г. – защо и как?

По материала работи: manager
Италианските кандидати за културни столици с арт изяви във Варна

Варна е един от четирите града, които останаха във втория етап на конкурса за престижната титла „Европейска столица на културата – 2019 година”. Наскоро чух във връзка с това следния коментар от един млад и интелигентен човек: “Е и какво от това?” Убедена съм, че и много други мислят по същия начин. Не защото не вярват, че Варна заслужава титлата, напротив, а защото са се вторачили в злободневието на всекидневието и не им е до култура. Българите сме прагматици и прагматично питаме: “Какво би ни донесла една титла?” Питаме, защото живеем в бедна държава и мисленето ни е поради една или друга причина такова – бедно – око да види, ръка да пипне.


За сведение титла „Европейска столица на културата” носи на града, който я спечели, много ползи, които могат да се видят, пипнат и усетят. „Европейска столица на културата” е инициатива на Европейския съюз, чиято цел е да популяризира европейското културно наследство и да постигне взаимно опознаване на гражданите на Европейския съюз. Инициативата е създадена на 13 юни 1985 г. под името “Европейски град на културата”, а от 1999 г. носи настоящото си название “Европейска столица на културата”. Наградата за града, спечелил титлата, е в размер 1,5 милиона евро, но това е само малка част от средствата, които могат да бъдат привлечени по инициативата. Примерите са много. През 2008 година заедно с Ливърпул ЕСК стана Ставангер. Ставангер е град със 126 000 жители и е разположен на едноименния полуостров в югозападната част на Норвегия. За инициативата бяха привлечени средства в размер 314 милиона норвежки крони, или това са приблизително 37,6 милиона евро. Австрийският град Линц, който бе ЕСК през 2009 г., разполагаше с бюджет от 40 милиона евро, а събитията, организирани през годината, доведоха в града над 3,5 милиона души аудитория. Германският град Есен, в областта Рур, разполагаше през 2010 година с почти двойно по-голям бюджет от австрийския си събрат. Тук резонно следва въпросът: “Откъде дойдоха парите?” Специално във връзка с инициативата „Европейска столица на културата” от Европейския фонд за регионално развитие на Рурска област бяха отпуснати допълнително 69 милиона евро. Далеч с по-скромна инвестиция пое короната унгарският град Печ - 14 милиона евро, но градът се похвали през 2010 година със 71% увеличение на туристическите посещения. Средно по два милиона посетители е привлякла инициативата през 2011 година в Турку (Финландия) и Талин (Естония). За културната си програма през 2012 година португалският град Гимараеш получи 25 млн. евро. Това са много пари за град с поугаснала слава на център на текстилната и кожената промишленост, но те позволиха на града активно да се подготви за специалната си роля през 2012 година. Целият град в продължение на месеци бе една голяма строителна площадка - направи се ремонт на улици, къщи и паркове. Същата година ЕСК бе и словенският град Марибор, където проблеми съпътстваха целия период на подготовка, но в крайна сметка екипът успя и  4,5 милиона гости посетиха града. През 2013 година, въпреки че около 60 милиона евро можеха да бъдат използвани от фондовете на ЕС, град Кошице трябваше да съфинансира проекта с още десет милиона евро, а още 3,3 милиона евро дойдоха от словашкото министерство на културата и субсидии от големи компании. Огромният проблем за Кошице бе дошъл от факта, че когато екипът разписва апликационната форма за кандидатстване, пропуска да заложи кандидатстване за средства по програма "Региони в растеж" и впоследствие е имало големи трудности да вземат пари по програмата. Далеч по-безпроблемно през същата година се справи Марсилия, където посрещнаха над 4 милиона туристи.


Смятам, че тези факти могат да убедят и най-предубедения противник на инициативата какви биха били ползите за нашия град. Но резонно следва въпросът: Как да спечелим в надпреварата? Аз бих отговорила така: Като се възползваме от всичко, което имаме като исторически, културни и природни дадености, и то по най-правилния и рационален начин, и като се поучим от опита и грешките на другите.


Всяка година Европейската комисия приема мониторингов доклад за резултатите от инициативата. Например в доклада за ЕСК през 2008 година е посочена като добра практика “Програмата за доброволци” в Ливърпул. В доклада това се оценява като практика с изключителен успех, осигурила „участието на гражданите в културния живот на града? - ключов критерий за ЕСК. Значи, ако следваме добрите практики, би трябвало да се запознаем с Програмата и да я приложим във Варна.


В доклада на Европейската комисия за 2009 година по отношение на Вилнюс като Европейска столица на културата се казва, че “етапът на разработване на една кандидатура може да съдържа редица предизвикателства, но когато дойде моментът, заложените в кандидатурата цели трябва да се превърнат в набор от работещи институционални разпоредби и надеждна културна програма”. Тук именно Вилнюс е срещнал определени трудности. Поради съображения, свързани с бюджета и управлението, програмата на инициативата е била по-скромна и по-малко наситена в сравнение с първоначалните предвиждания. Така и ползите, които е извлякъл градът от инициативата, са били, меко казано, хипотетични. Ето и практическо потвърждение на тезата, че е крайно време да създадем работеща културна програма и във Варна.


Но за да може някой да приложи на практика опита на другите, най-важното е да бъде създаден екип. В доклада на Европейската комисия за оценка на Европейските столици на културата за 2011 г. се подчертава, че “създаването на подходяща организационна структура и изграждането на екип с подходящи умения за изпълнение на културната програма е от съществено значение, но може да бъде и предизвикателство. За това се изисква по-широк набор от умения, а оттам и различна структура в сравнение с екипа, подготвил първоначалната кандидатура. Необходимо е също така да се постигне баланс между интересите на изкуството и политическите интереси и да се гарантира, че всеки нов механизъм за изпълнение ще бъде одобрен от съществуващите заинтересовани страни като партньор за сътрудничество”.


И последно, но много важно. Каза ми го сър Робърт Скот, консултант на кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата: “Важно е творците, хората на изкуството, да са щастливи.” А аз бих добавила “и обединени”, а за да се случи това и хората на изкуството във Варна да са щастливи и обединени, трябва много малко. Работещ екип, който да ги подпомага логистично, работещ правилник за финансиране, с ясни и прозрачни условия и липса на страх и напрежение. Да си пожелаем тези условия да бъдат създадени и скоро обективните и субективните фактори, които години спъваха работата на творците, да останат в миналото. Разбира се, предстои още много работа, която трябва да свършим заедно, за да можем в края на годината да се похвалим, че заслужено сме спечелили титлата “Европейска културна столица – 2019 г.”

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Коментари

Новини Варна