IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
Варна 17°
Начало
12:43 | 13 август 2014
Обновен: 09:46 | 18 септември 2021

Николай Дойнов: Читалищата са пазители на демокрацията

Николай Дойнов: Читалищата са пазители на демокрацията

По материала работи: Златина Добрева
Николай Дойнов: Читалищата са пазители на демокрацията

Поет, публицист, културолог, Николай Дойнов е един от възстановителите на Съюза на народните читалища. Потомствен читалищен деятел, правнук на видния тутракански възрожденец Георги Дойнов, един от основателите на читалище "Возрождение" в Тутракан,
син на интелектуалеца Георги Дойнов, който е председател на читалище "Никола Йонков Вапцаров" в Тутракан през 50-те години на 20 век.
През 2006 г. е избран за зам.-председател на Съюза на народните читалища след покана от омбудсмана на РБългария. Автор на над 2000 публикации и книгите "Всичко видимо", "Ще съм съществувал никога", "Нежна политика", "Арфа", носител на различни национални награди за литература. През 1997 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. Превеждан е на различни езици.

- Г-н Дойнов, очертайте накратко картата на читалищата в България. Колко са на брой, всички ли функционират пълноценно и какво е мястото на Варна и областта на тази карта?
- Читалищата в България са 3596 по регистъра на Министерството на културата. Ние сме най-голямата гражданска организация. Всеки пети българин е читалищен деец или е свързан с читалищните дейности, например библиотеката. И никой сам за себе си не разглежда читалището като нещо отделно или нещо различно. Читалищата са толкова близо до всеки българин, толкова домашни и топли, че даже не е необходимо да казваме колко сме велики и каква е нашата читалищна история. Защото не можем да отделим историята на читалищата от историята на България.
Читалищата в област Варна са прекалено скромни. Сякаш не искат да се говори за тях. А това е грешно. Те работят усърдно, наследили са старата варненска читалищна школа, развиват нови идеи, но и съхраняват традициите.
- Как се вписва съвременното читалище в обществено-политическата действителност у нас? Каква е ролята му?
- Ние сме последната бариера пред наркотиците, сектите, разврата и духовната бъркотия. Децата идват в нашите библиотеки, в нашите школи по езици, в нашите танцови колективи. Там се формират, израстват с нови приятели и умения за стойностното. Излишно е да казвам, че всички големи звезди от естрадата, фолклора и др. са минали своя читалищен път. А относно политическия живот - ние уважаме държавните институции, разчитаме на тяхната подкрепа. Ние се борим за държавата с нашите си начини.
- Съществува ли в момента добра нормативна база за развитие на читалищната дейност у нас?
- Законът за народните читалища е един добър закон, но трябва да кажа, че той е част от цялото читалищно законодателство, тъй като първият закон за читалищата е от 1927 г. За да го променим, трябва ясна и стройна концепция. А тази ясна и стройна концепция може да се роди само от хора визионери.
- Как се финансират читалищата? Каква е държавната субсидия и докъде стига тя?
- Читалищата получават държавна субсидия ежегодно. За 75% от читалищата тя е всичко – ток, вода, отопление, заплата, осигуровки, дейности и така до края на света. Без нея слагаме катинарите и се настройваме неполитически. Защото без нас всичко ще бъде погубено, откраднато, изпочупено, запалено, книгите ще ги дадат на вторични суровини, с дограмите някои ще се отопляват зимъска, облечени в нашите народни носии.
- Пред какви проблеми освен финансови сте изправени?
 - Имаме да решаваме много големи проблеми, свързани с модернизацията и модерността. Трябва да завъртим читалищната гемия така, че да вървим в посоката, която искат хората. А всичко е страшно динамично, човек вече се променя за едно денонощие. Съюзът на читалищата започва създаването на банка за идеи с работно заглавие ”Нови в модерността - идеи за читалищно развитие”.
- Каква е възможността ръководеният от Вас съюз да работи по европейски програми за усвояване на средства за развитие на читалищна дейност?
- Има много възможности, но човек става суеверен да говори, преди да е станало. Но ето и една новина – казвам я само за вашия вестник: Съюзът на народните читалища спечели преди двайсетина дни проект по ЮНЕСКО, който е посветен на новите културни политики.
- Ползвате ли в работата си европейския опит, ако има такъв, разбира се?
- Още една новина, пак специално за вас – чакаме през октомври Европейската комисия да одобри нашето предложение в София да изградим офис на Европейската мрежа на културните центрове, тъй като ние сме техен член и имаме специални идеи.
- Търсите ли подкрепата на бизнеса и по каква линия?
- Съюзът на народните читалища е основен член на Асоциацията на индустриалния капитал. Поддържаме връзки с много бизнесмени, да не казвам имена, защото може да бъде тълкувано като продуктово позициониране. Но не искаме пари от тях, искаме друг тип подкрепа.
- Как работите за привличане на интереса на младите хора?
- Като ги питаме какво искат да правят в свободното си време. И как можем ние да им помогнем.
- Какво Ви предстои до края на 2014 година?
- Предстои следконгресно преструктуриране на Съюза съгласно новите изменения в устава. В област Варна предстои формирането на общинските читалищни съюзи, създаването на областния читалищен съюз, избирането на негов председател, който става член на Върховния читалищен съвет на Съюза на народните читалища. Имаме най-демократичния устав на земята, защото читалищата са пазители на демокрацията...
Юлиян Атанасов

Коментари

Новини Варна