Даниела Стойнова, журналист: Хора, които не познават емблематичните творци на Варна, как правят стратегия за развитие на културата?

- Г-жо Стойнова, Варна не стана европейска столица на културата. Междувременно станахме свидетели на една пресконференция на екипа, който е готвил варненската кандидатура. Разбра ли се на тази среща защо Пловдив бе предпочетеният град, а не Варна?
- Защо не станахме европейска столица на културата, тепърва ще се прави подробен анализ. Всички ние, които отидохме на пресконференцията на екипа, се надявахме да получим поне един елементарен отчет. Какво точно е направено, колко средства са похарчени. Знаем, че бяха гласувани 500 000 лв. от общинския съвет. Искахме да разберем дали са получавани хонорари, какви са те, какви пари и на кого са разпределяни. И не на последно място, защо сме стигнали до този финал. Насреща получихме едно несъразмерно с резултата самочувствие, демонстрирано от неформалния лидер на екипа Десислава Георгиева. Петра Димитрова с доста сложни наукообразни термини се опита да обясни какво точно е направено. Ключовите думи бяха „щеше“, „можеше“, „трябваше“. А въпросът е защо не се получи. Става дума за една обективна оценка. Отговор ние не получихме. Беше ни казано, че трябва внимателно да четем книгата, чиято стойност по предварителни разчети беше 250 000 лв., и че там всичко било показано. Освен това всичко написано било стратегията за развитие на културата на Варна за следващите 5 години. И още, че всичко ще се реализира, само че ни трябват едни 68 млн. евро. 46,3 процента от тях трябвало да осигури бюджетът на Варна. Не стана ясно кой е казал, че точно те трябва да напишат тази стратегия. Дали са привлечени известни хора от културния живот на Варна, уважавани експерти? Варна е културен център с много експерти. Можеше да бъдат привлечени и отвън, защо не? На тези въпроси не беше отговорено.
- Бяха ли наистина привлечени творците на Варна за каузата?
- Ще ви отговоря с един пример, който е показателен. Потресаващ разказ на поетесата Елка Няголова. При строга секретност тя е била поканена в един затворен кръг да обсъждат някои от идеите, свързани с кандидатурата. По време на представянето на хората, които са били поканени, от екипа не са разпознали една толкова емблематична фигура като Анатолий Вапиров. Той, вероятно за да ги тества, се е представил под името Иван Драгостинов и те са го възприели едно към едно. Въпросът ми е: Хора, които не познават емблематичните творци на Варна, как правят стратегия за развитие на културата? В този град има имена, с които можем да се гордеем, и те не са малко. Защо тези хора не бяха привлечени като част от екипа, за мен остава неизвестно.
- Получихте ли все пак отговор на финансовите въпроси около кандидатурата?
- Единственото, което ни бе съобщено, бе, че консултантът сър Робърт Скот е получил хонорар след първия етап 20 000 лв. и след втория още 30 000 лв. Финансовата част на въпроса тепърва предстои да бъде проучена. Ние не се заяждаме за това кой колко е вземал. Защото съм убедена, че е имало хора, които са работили с цялата си душа и сърце. Но това не обяснава защо бяха изолирани други хора, които съвсем безкористно, без да искат хонорари, биха могли да бъдат полезни със своите идеи. На екипа аз зададох още един въпрос. Защо журито бе посрещнато с един еклектичен карнавал, след като Варна си има и без това атмосфера, след като в този град се случват толкова културни събития. Например част от експонатите на „Август в изкуството“ са били подредени в залите на галерията. На предложение членовете на журито да ги погледнат е било категорично отказано. Вместо това видях един списък от 23 групи от обществото на Варна, неясно по какъв признак и кой ги е подбрал, пожарникари, готвачи, сомелиери, ротарианци, Военноморското училище. Хората започнаха да питат защо не е имало представители на туристическата камара, на емблематичния за Варна театър „Златното ключе“... Варна не се състои от 23 групи. Така или иначе тази кандидатура не стана кауза на целия град, както го бе казал Робърт Скот. Така и не се разбра от всички варненци, че сме кандидати за европейска столица. Дори на сградата на общината едва месец по-рано бе сложен големият постер „Варна европейска столица на културата“. Това трябваше да стане много по-рано. Опитах се да обясня на екипа – мотото на кандидатурата на Пловдив бе „Заедно“. Това липсваше на варненския екип. Ние не бяхме заедно с тях, те не бяха заедно с нас и бяха заедно само със себе си. И още нещо. Доста кич видяхме в тези прояви, които уж бяха част от кандидатурата на Варна. С което бяха подменени истински стойностните събития, не бяха привлечени истински стойностните творци. Да не говорим какво бе това с поканата на един италиански певец, на когото никой не си спомня вече името. Защо той беше поканен? Беше изхарчена доста голяма сума пари. С едни 4000 лв. директорката на кукления театър Вера Стойкова може да направи 4 стойностни детски спектакъла. И това много повече би допринесло за културата на Варна. Тези пари можеше да бъдат вложени за стойностни културни продукти.
- Логото на „Варна европейска столица“ присъстваше тази година във всички проекти и фестивали. Знаете ли дали те са залегнали в апликационната форма?
- Тепърва предстои да се запознаем с апликационната форма, която трябва да бъде качена на сайта на общината. Между другото, не е вярно, че всичко онова, което се прави, трябва да бъде в пълна секретност. Ние видяхме много хубави филмчета на Пловдив на техния сайт, дори хората си ги споделяха във Фейсбук. Рекламите на Велико Търново и на Пловдив вървяха по телевизиите, на София да не говорим. Само за Варна нищо не видяхме. Тази реклама на София не спря през цялото време. Не само с интервютата на г-жа Фандъкова, но и с творци, които твърдяха, че подкрепят столицата. Защо не се избра едно голямо име от Варна – ние имаме творци, да излезе и да каже, че подкрепя варненската кандидатура. Да стане лице на тази кандидатура. Тия 23 групи, които се щураха пред журито, това ли беше нашето лице?  
- Г-жо Стойнова, лансира се едно предложение за създаване на фестивална лаборатория Варна. Какъв е вашият коментар?
- Това според мен е опит за скрита приватизация. По времето, когато бях общински съветник и председател на комисията по култура, един представител на администрацията имаше подобна идея с фестивала „Варненско лято“. Щеше да се регистрира фондация „Варненско лято“, стигна се до прокуратурата. Беше същият опит да се изнесе фестивала извън общината, да се прави от една частна фондация. Така че тази фестивална лаборатория никаква нова идея не е. Не трябва да се случват всички фестивали под една шапка.
- Трябва ли този екип, който подготви кандидатурата, да продължи да работи?
- Искам да кажа на този екип – може би не всички са от Варна, но ние сме и нас ни боли за този град, за неговата култура, за истинските стойностни творци. В никакъв случай не желаем да заемем местата на никои от този екип. Искаме да излезе истината. Това е, за да може да се изработи една дългосрочна стратегия какво трябва да се направи, за да стане Варна неформалният двигател на културата в България. Що се отнася до екипа - нека някои от тях да проявят морал и да си подадат оставките. А кметът на Варна вече ще прецени дали да ги приеме. Така се прави, когато не постигнеш някакъв резултат.  
Александър Йорданов

Заб. - Разговорът е излъчен в предаването „Сцена култура“ на тв „Черно море“.