Човекът, който потопи света в кръв

На утрешната дата, през 1889 година в Австрия се ражда човекът, който потопи целия свят в кръв през 40-те години на миналия век. Всички знаят неговото име – Адолф Хитлер!
Би било твърде едностранчиво обаче да смятаме, че огромен конфликт, какъвто безспорно е Втората световна война, отнела живота на 50 милиона души, може да се дължи на лудостта или пък на престъпното съзнание само на една личност.
Сред основните причини за избухването на конфликта, според съвременни изследователи, преди всичко са договореностите след края на Първата световна война. Тогава на победената Германия са наложени унизителни клаузи в мирния договор.
Част от територията на страната е отнета, страната е принудена да изплаща жестоки репарации. Това води до силни социални трусове, бясна инфлация и масово обедняване на народа. Говори се, че в края на всеки работен ден германците получавали „една торба“ с пари като възнаграждение за труда си. С нея обаче на следващия ден не можело да си купиш нищо.
Именно в тази среда изникват отровните стъбла на популизма. Ситуацията е идеална за хора като Хитлер, които говорят на народа това, което иска да чуе. Ефрейторът от Първата световна война стига до сърцата и на бойните си другари, които сега са обеднели ветерани, отхвърлени от обществото.
Превърнал се в блестящ оратор, като преди всяко изпълнение пред публиката си, репетира с часове пред огледалото, бъдещият Фюрер през тежките години за Германия трупа обществена популярност.
Хвърлянето на Хитлер в затвора след потушаването на Бирения пуч в Мюнхен на 8 ноември 1923 година, по-скоро помага на популиста, отколкото да го озапти. В килията той написва известната си книга „Моята борба“, която се приема за библията на нацистите.
Те пък от своя страна са ревностни антисемити, подражавайки на лидера си. Истината обаче е, че Хитлер не е бил чак такъв противник на евреите. Младият Адолф искал да стане художник, обичал рисуването. Дори пробва да влезе във Виенската художествена академия. Там му съобщават, че е по-добре да се ориентира към архитектурата. Оказва се, че няма ценз, за да учи последното.
И в годините преди Първата световна война Хитлер е принуден да рисува картини, с чиято продажба се издържа. Нерядко негови клиенти са еврейски интелектуалци и търговци.
В тези ранни години няма данни за сблъсък на Фюрера с евреи. Очевидно антисемитизмът у него се появява на по-късен етап с желанието да се намери лесно разпознаваем враг в обществото, който да е отговорен за проблемите на германците.
Преди да избухне Първата световна война Хитлер прави впечатление по-скоро на мързелив хаймана, отколкото на бъдещ партиен лидер и държавен ръководител. Изкарва твърде скромни суми от картините си, прекарва голяма част от времето в кафенета, където чете различна литература.
Години наред някои учени твърдят, че Хитлер има еврейско потекло. За това, според тях, свидетелствало името на баща му - Алоис Шикългрубер. До днес обаче няма сериозни доказателства, които да ни убедят, че Хитлер е евреин.
Как е могъл да бъде спрян Хитлер, също е интересен въпрос. Според някои, ако Фюрерът е бил убит по време на Първата световна война, то след това светът щял да избегне ужасите на Втората световна война.
Това е дълбоко погрешно схващане, защото обстановката в Германия между двата световни конфликта е такава, че дори и без Хитлер на политическата сцена, щеше да се намери друг популист, който да впрегне народното недоволство към разрушителни дейности.
А Хитлер е можел да бъде унищожен и то на два пъти още по време на Първата световна война. При битката край Сома през 1916 година бъдещият Фюрер е ранен в слабините. На следващата година се връща на фронта и е награден.
През 1918 година отново влиза в полева болница, защото е ослепен след нападение с иприт. Именно тогава у младия германец се загнездва идеята, че целта на живота му е да „спаси Германия“. Наскоро учени лансираха тезата, че е възможно отравянето с иприт, което води до временно ослепяване, да е довело до промени в съзнанието на Хитлер. С други думи – да е получил психично разстройство, което после да го е „повело“ по разрушителния му път. До момента няма достоверни доказателства за това.
Иначе по време на Втората световна война са правени десетки планове за елиминацията на Фюрера. Разглеждани са били дори планове за проникване на съюзнически снайперист във вилата му Бергхоф на Баварските алпи. Това трябвало да се случи по време на някоя от традиционните разходки на Хитлер наоколо.
Най-близо до това да убие сатрапа се оказва не кой да е, а германец. Това е граф Клаус фон Щауфенберг – офицер от немската армия. Той губи ръка и око по време на войната, получава и лично награда от Фюрера.
Щауфенберг влиза в колаборация с високопоставени членове на нацистката власт, за да острани Хитлер. Заговорниците се надяват, със смъртта на Фюрера, войната да приключи по-рано, а страната да бъде спасена от сигурна гибел.
На 20 април 1944 година Щауфенберг отива във „Вълчата бърлога“ – строго охраняваното убежище на Хитлер в Източния Прусия, откъдето ръководи военните действия. Полковникът носи взрив в чантата си, надявайки се да се добере близо до Фюрера и да задейства бомбите.
Заради топлото време Хитлер и сътрудниците му решават да проведат ежедневното си военно заседание не в бункер, а в една от постройките навън. Там е поканен и полковника.
Докато Хитлер обяснява нещо по картите на генералите си, Щауфенберг оставя чантата с експлозивите под заседателната маса и успява да се измъкне, под предлог, че има важен телефонен разговор.
Един от офицерите обаче премества чантата в другия край на масата. Взривът избухва и залата става на пух и прах. Олекотената конструция на сградата и фактът, че не са затворени в бункера, както и масата, която се надига при взрива, спасяват Хитлер. Той се отървава с леки контузии и спукано тъпанче. От този момент нататък Фюрерът е убеден, че съдбата го закриля и той наистина има мисия в живота.
Щауфенберг и заговорниците са заловени и избити!
Така светът трябва да чака още една година, за да приключи войната.
В края на краищата Хитлер сам отнема живота си като се застрелва в слепоочието. Това се случва, когато руските войски са на броени метри от бункера му в центъра на Берлин. Фюрерът взема в отвъдното и интимната си приятелка Ева Браун.
Телата им са изгорени от руснаците и нарочно не е упоменато къде са заровени останките, за да не се превърне в място за поклонение. Върху бункера-последно убежище на Хитлер, днес в Берлин има паркинг и жилищен блок.
Така идва краят на Фюрера, който потопи света в кръв, не без помощта и аплаузите на своите сънародници…
По материала работи Деян Михайлов