На 31 май 1927 г. от конвейера слиза последният 15 007 034-и брой на Ford Model T. Този рекорд е достигнат само за 19 г. производство на модела и остава ненадминат през следващите 45 г.
Хенри Форд пуска на пазара своя Модел Т на 1 октомври 1908 г. и много скоро той става първият масово произвеждан модел автомобили, утвърждавайки компанията като лидер в автомобилната промишленост.
Воланът е разположен отляво, което и другите компании скоро почват да копират. Целият двигател и трансмисията са затворени, четирите цилиндъра на мотора са отлети като един общ блок, а окачването е на пружини.
Колата е лесна за управление, с проста и евтина поддръжка. През 1908 г. цената ѝ е едва 825 долара и намалява през всяка следваща година, което прави моделът толкова популярен, че до 20-те години преобладаващата част от американските шофьори се учат да шофират с Модел Т.
С изваждането на Модел T на пазара Хенри Форд организира широка рекламна кампания в Детройт, като във всеки вестник се публикуват репортажи и реклами за новия продукт. Създадената мрежа от местни дилъри дава възможност колата да бъде купена в практически всеки град на Северна Америка.
В цялата страна се появяват автомобилни клубове, които помагат на новите шофьори и окуражават автомобилния туризъм. От самото начало една от целите на Форд е да продава автомобила на селяните, които да го използват в работата си. В резултат на тези усилия продажбите нарастват рязко, като в продължение на няколко години се удвояват спрямо предходната година.
Стремейки се непрекъснато към по-голяма ефективност и по-ниска себестойност, през 1913 г. Хенри Форд въвежда в заводите си конвейера, който довежда до силно нарастване на производителността. Въпреки че често идеята за това нововъведение е приписвана на самия Форд, в действителност конвейерът е разработен от неговите служители Кларънс Ейвъри, Питър Мартин, Чарлз Соренсен и Чайлд Уилс.
На 5 януари 1914 г. Форд предизвиква истинска сензация, като въвежда петдневна работна седмица и увеличава над два пъти минималната дневната надница за квалифицирани работници до 5 долара (над 150 лева приведени към 2011 година). По-високото заплащане обаче се отнася за работници, които работят в компанията поне от шест месеца и освен това са одобрени от специален социален отдел на предприятието.
По това време заплатите в Детройт вече са относително високи, като конкуриращите се производители на автомобили се борят за привличането на най-добрите работници, а като грижа за работниците разпорежда на входа на завода да се постави надписът "Помни, че Бог е създал човека без резервни части".
Шумно популяризираното рязко повишаване на надниците дава много добър резултат - постоянното текучество е преустановено и най-добрите механици се стичат във Форд, носейки със себе си човешки капитал и умения, повишавайки производителността и намалявайки разходите за обучение. Още преди това в заводите Форд е въведен осемчасов работен ден, първоначално при шестдневна, а по-късно при петдневна работна седмица.
По-късно Форд описва политиката за по-високи надници като форма на споделяне на печалбата и сочи като допълнителна полза нарастването на потреблението - с по-високите заплати работниците имат възможност да купят автомобили, увеличавайки по този начин търсенето.
През 1914 г. броят на продадените автомобили от Модел T надхвърля четвърт милион. През 1916 г. цената на базовия модел е намалена на 360 долара, а продажбите достигат 472 хиляди броя. Преизчислена през индекса на потребителските цени тази цена съответства на 7020 долара от 2008 г.
През 1918 г. половината от всички автомобили в САЩ са Форд Модел T, който продължава да се продава с много ограничен набор от опции. Както пише Форд в своята автобиография, „всеки клиент може да има кола в цвят по свой избор, стига той да е черен“. Преди въвеждането на конвейера, който налага черния цвят поради по-бързото му изсъхване, Модел T се продава и в други цветове, включително в червено.
Интересно е да се отбележи, че Форд прилага опита от конвейрите в автомобилостроенето и в други области на техниката. През 1941 г. инженерите на Форд изграждат напълно новия самолетостроителен завод „Уилоу Рън” край Детройт, предназначен за производство на разработения от калифорнийската компания „Консолидейтид Еъркрафт” бомбардировач B-24 Либерейтър. По това време това е най-голямото промишлено хале в света с площ над 330 хиляди квадратни метра.
Основавайки се на опита на Форд в серийното производство, съоръжението, започва работа през август 1943 г. и успява да произвежда по един самолет В-24 на час, вместо по-ранните темпове от един на ден. В периода на най-усилена работа през 1944 г. „Уилоу Рън” произвежда до 650 самолета на месец.
Така B-24 се превръща в най-масовия бомбардировач на Обединените нации по време на Втората световна война и до днес остава най-произвежданият американски военен самолет. Около половината от над 18-те хиляди B-24 са произведени от Форд в „Уилоу Рън”, като към края на войната заводът достига до 70% от произвежданите самолети от този модел.