Трабантчето на Паси стана машина на времето

Машина на времето с елементи на съвременност. В това се превърна в сряда прословутият Трабант 601 на д-р Соломон Паси, пише Стандарт. Бившият външен министър и създател и президент на Атлантическия клуб в България, дари картоненото возило, превърнало се в символ на евроатлантическата ориентация на България, на Военноисторическия музей.

Източногерманската версия на „Мини Купър", както се пошегува някой, „отвлече" през 1991 г. тогавашния генерален секретар на НАТО, германеца Манфред Вьорнер, а в последствие благословено от папа Свети Йоан Павел Втори.

„Този Трабант вече не е потенциална заплаха за българските улици", коментира шеговито настоящият ръководител на посолството на САЩ, Родерик Мур, на церемонията в музея, на която се събраха емблематични фигури от политическия ни живот в периода на присъединяването на България към НАТО. 

Там бяха премиерът по това време Симеон Сакскобургготски, председателят на 39-то Народно събрание проф. Огнян Герджиков, тогавашните министри на отбраната и на труда и социалната политика Николай Свинаров и Христина Христова и много други личности от онази епоха, допринесли за присъединяването на България към евроатлантическите структури. Присъстваха и генералният директор на БТА, Максим Минчев, бизнесменът Александър Томов и настоящият председател парламентарната комисия по култура и медии. А пред десетките приятели и гости освен шарже д'афер Мур, говори и посланикът на Франция, Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан. 

При това на чист български език. „Тази кола не е само нещо като анекдот или виц, а символ на пътя и присъединяването на България към НАТО и към ЕС. Много добре си спомням преди 20 г., когато бях млад дипломат, с къси панталонки почти, г-н Паси вече беше доста известен човек, а аз нямах достъп до него, тъй като бях млад дипломат. Но неговата кола също вече беше станала много известна. Тази кола и енергията на Паси бяха сигнал и знак на волята на младото поколение, по оново време, т.е. моето, да се присъедини към всичките европейски структури", разказа Дьо Кабан. Той припомни, че Франция, която е една от създателките на НАТО, е излязла от обединеното военно командване на Алианса през 1966 г. по решение на тогавашния президент ген. Шарл дьо Гол. И едва през 2008 г., когато се завръща в тази структура, „става отново пълноправен член, т.е. четири години след България". На което Паси отвърна на шегата, че повторното присъединяване на Франция е станало и с одобрението на България в качеството и на страна-членка. „Трабантът е символ на историята на България", подчерта френският топ дипломат.

Закачките заради Трабанта, който вече е експонат редом до пенсионирани изтребители МиГ-21, МиГ-23 и Су-22, не спряха дотук. „Впечатлен съм от българският език на моя френски колега. Моят български не е адекватен и достатъчно добър, за да се обръщам към вас. Беше ок преди известно време", посочи посланик Родерик Мур, който е назначен за трети път в живота му на дипломатически пост в България, и продължи на английски. Той благодари на Военноисторическия музей, че прибира на сигурно място тази „опасност за уличното движение". „Гледайки тази кола, аз виждам всъщност стар приятел и връзката ми с нея датира от близо четвърт век", изтъкна посланик Мур. И си спомни, че когато дошъл за пръв път в България през 1990 г., тогава по софийските улици имало много трабанти.

Тогава изглеждало логично, защото България все още била във Варшавския договор. Вторият път, 10 години по-късно, били едва няколко, защото българите вече предпочитали други коли, вече от Западна Германия. „Тази кола е мощен символ на промените в България и нейната преориентация към Запад и историческото й решение за интеграция към евроатлантическите структури", добави Мур. А сега, 25 години след първото му идване в България, сега това бил единственият Трабант, който вижда. Защото България вече е съюзник в НАТО и пълноправен член на ЕС и точно този Трабант е символ на тази трансформация. Мур продължи да се връща назад в спомените си, част от които е и Паси, тъй като тази промяна нямало да се случи без неговите енергия и усилия, както и на министър-председателя по това време, Симеон Сакскобургготски.

„Преди 25 г., когато бях млад дипломат в американското посолство, една сутрин четях вестниците по това време – Дума, Отечествен фронт и Демокрация, последния беше новосъздаден. Прочетох тогава една история за един млад член на Зелената партия, който питаше защо България да не кандидатства за членство в НАТО. Заинтригува ме и издирих този млад човек и пихме кафе на ъгъла на бул. Васил Левски и бул. Гурко, където днес е Старбъкс. Той ми зададе същия въпрос за НАТО. Сигурен съм, че в този момент никой от източния блок не беше задавал още такъв въпрос и затова не бях сигурен какъв трябва да е отговорът. Консултирах се с тогавашния посланик, Сол Полански, и с други колеги, и след като си поблъскахме главите, решихме, че нямаме идея. Изпратих телеграма до Държавния департамент с този въпрос. И чакахме, чакахме, чакахме, но отговор не идваше. Паси настояваше настояваше да му дам отговор. Най-накрая Държавният департамент изпрати такъв, който бе от едно изречение: разширяването на НАТО не е на дневен ред", разказа посланик Мур. И допълни, че Паси не се отказва лесно и в крайна сметка в последствие бил създанен Атлантическия клуб, чийто кръстник , а в последствие и почетен директор е станал. Той изрази задоволоството си, че 13-14 години по-късно същият млад човек от Зелената партия е станал външен министър и е успял да поведе своята страна към НАТО. Както и, че тази кола ще напомня на бъдещите поколения за тази история.

Бежовият Трабант, на който бяха монтирани церемониални номера НАТО 2004 отпред и ЕС 2007 продължи да е център на внимание. Докато посланик Мур отговаряше на журналистически въпроси, ненадейно д-р Паси се качи в картонения ветеран, в който беше качил десетина дечица, случайно присъстващи на събитието, доведени от възпитателките им от някоя детска градина. Трабантът запали от половин оборот, Паси даде газ и измина няколко метра за атракция. В последствие на шофьорското място седна и Родерик Мур, а Паси бе негов пътник, но двамата се задоволиха само да разгледат интериора на уникалната машина, без да го управляват.

„Това безобидно оръжие на евроатлантическата интеграция на България всъщност е собственост на майка ми, а аз бях само един от възможните му шофьори, дори можеше да има и по-добри от мен. Аз дори нямам книжка на професионален шофьор, любител съм", неочаквано разкри д-р Паси. Чак тогава се разбра, че Лили Паси, формалният собственик на Трабанта, също е сред специалните гости. Пред „Стандарт" Соломон Паси разказа, че семейството му има две такива коли. Първо купили през 1984 г. този Трабант, но в последствие се оказало , че „без една кола можем, с една – не можем" и купили още една. Този път на негово име. Която в момента се реставрира в Смолян. Точно с него искал да вози Манфред Вьорнер, но за лош късмет не запалил, та се наложило да се използва близнакът Трабант, който вече е в музея. А когато го попитахме дали му е мъчно, че се разделя с нея, той отговори: Не, няма, все пак става национално достояние.