В Козлодуй честват 40 години от слизането на Ботевата чета на българския бряг

50 години се навършват от построяването на кораба-музей "Радецки"

В Козлодуй честват 40 години от слизането на Ботевата чета на българския бряг

 

Утре, на 27 май, с тържество в Козлодуй, ще бъдат отбелязани 140 години от слизането на Ботевата чета на българския бряг и заедно с това 50 години от построяването на кобара – музей „Радецки“ . Две екскурзии организира корабът-музей Радецки. Национален комитет „Единение" ще представи възстановка на слизането на брега на Ботевата чета, предаде БНР.

Малко известно е, че по реките на Европа плават седем кораба, които носят името на легендарния граф и фелдмаршал от Австрийската армия Ян Йозеф Вацлав Радецки. Този, който е свързан с българската история, е построен през 1851 г. в корабостроителницата в Обуда и е собственост на Die Erste Donau-Dampfschiffahrts-Gesellschaft - Първо кралско Дунавско параходно дружество.

Днес, десетилетия по-късно, русенският корабен инженер Николай Генчев, дарява документи на кораба-музей в Козлодуй и Националния музей на транспорта в Русе. Самият инж.Генчев е един от най-големите познавачи на Дунав и историята на корабоплаването по него и неслучайно съавтор на четири книги по тази тема.

 

При един от рейсовете на Радецки се осъществява и гениалният план на Христо Ботев да организира четници и да избере тихия и неохраняем бряг на Козлодуй за слизане на българска земя. За подвига на тези смели 200 мъже, а и жени сред тях, се знае почти всичко. Корабът обаче продължава своя път нагоре по Дунав. Така България остава без един от символите на своето освобождение. През 1964-та година българска делегация е изпратена в Будапеща и Виена да издири чертежи на историческия кораб Радецки и той да бъде възстановен. Сред пътуващите е и журналистката от пионерския вестник "Септемврийче" покойната Лиляна Лозанова. Нейна е идеята българските деца да се включат в националната дарителска акция със средства, заработени от тях самите. От Русенската корабостроителница заявили, че ще трябват 450 хил.лева, а ентусиазираните пионерчета от цялата страна събрали 523 хиляди лева от вторични суровини, билки, трудови бригади, отгледании пилета, зайци и всичко, което е било по силите им.

Неслучайно, когато корабът бил готов, в документите му вписали: инвеститор - 1,2 млн. пионери и чавдарчета.

 

По данни на тогавашната преса в националния пионерски събор в Русе участвали 16 хил. деца от цяла България. Тогава за първи път към пионерската униформа с белите ризи и червените връзки въвели и ботевските калпачета. Било на 28 май 1966 г.

Русенските корабостроители се справили блестящо с възстановяването на "Радецки".

В репортажа на Ася Пенчева можете да чуете любопитни факти за кораба „Радецки“. 

 

Новини

Коментари

Начало
Водещи новини
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата