Разпънаха най-големия трибагреник на Рожен

Рожен в очакване на хиляди гости от страната и чужбина за традиционния събор, който започва днес, предаде Нова тв.

Вече е разпънат най-големият български трибагреник. Той е с широчина 26 метра и дължина - 300 метра. Тежи 750 кг, а с конструкцията, върху  която е навит, е повече от тон. За направата му са използвани 54 топа плат и 45 км конци. Въпреки внушителните размери обаче, оказва се, било по-сложно знамето да се навие, отколкото да се ушие.

И докато производителите на гигантското знаме следят отблизо какво се случва с него, от другата страна на поляната търговците са вече в бойна готовност.

Тази година съборът очаква над 350 000 души. Хотелите и къщите за гости в подножието на върха са почти изцяло заети. Това обаче съвсем не притеснява пребиваващите по поляните, защото те разпънаха палатки.

За да се избегнат километрични задръствания и тази година, проходът Рожен ще бъде затворен. Осигурени са обходни маршрути и по 15 автобуса от междуградския транспорт, които ще преминават през района на всеки час.

Историята на Роженския събор надхвърля век.

В миналото той е бил място за срещи на разделени родове и комитски дружини, за сватби и и за общение чрез музика, пише vesti.bg. Лудите глави, комитите на Родопите, са били и гайдари, а бунтовните планове за освобождение на родната земя са правени с песни на уста, сочат хрониките и легендите.

Смята се, че на Капитан Петко Войвода принадлежи идеята за обединяване в един голям събор  на четирите летни празника в района на Рожен. Началото е поставено през 1898 г. по инициативата на отец Ангел Инджов, съратник на Петко Войвода.

Свещеникът-бунтовник е активен член на Македоно-Одринската революционна организация, осъден от военен съд в Турция на 15 г. затвор и заточение, но освободен с амнистия през 1902 г. Изследвания на историци от Държавния архив в Смолян показват, че съборът е имал своята роля в освободителното движение.

На Рожен в миналото се срещат и хайдушките дружини, които чертаят планове за освобождение и за присъединяване на откъснатите територии към България, неведнъж тук се събирали и четниците на Пею Шишманов, обяснява пред БТА Зоя Начева, директор на архива в Смолян.

Един от запомнящите се събори от онези бунтовни години е събирането през 1908 г., когато на Рожен се долавя и оптимизма на българите, подхранен от събитията около младотурската революция. В архива в Смолян се съхраняват оригинални снимки от събора през тази година, на които редом с цивилното население се виждат български и турски войници и офицери, охраняващи границата.

На Рожен до 1912 г. са се събирали родове и приятели, останали от двете страни на границата. На поляните пристигали гости от „Стара България“, както родопчани тогава наричали своите събратя в освободените вече земи. В съборните дни се отваряла границата, която до 1912 г. минавала именно по билото на Рожен.