Анкета: Как можем да противодействаме на насилието по пътищата?

Войната по пътищата - безразсъдното каране и пренебрегване на правилата за движение, са жестока реалност днес. Като че ли този проблем се превръща в неизлечима болест, която засяга все повече хора. Грубите нарушения на  джигитите, които оставят след себе си трагични и необратими последствия, за съжаление, са само един от симптомите.   Агресията по пътя е като цирей, който не е за гледане и за пипане. Жертвите на агресорите  често неволно попадат в конфликтни ситуации и  в най-добрия случай отнасят по някоя  ругатня, но не са редки случаите на физическа разправа.

Какво провокира агресорите по пътищата и как може да се противодейства на насилието попитахме случайни минувачи.

Николай Илиев:   

Да, определено има агресия на пътя. Има много изнервени шофьори, но не може да се генерализира . Това не е масово явление, а темперамент при някои хора, и, разбира се възпитание.  За съжаление, често обаче тези агресори остават безнаказани, защото пострадалите не си търсят правата.  Единственият ефективен начин да преодолеем този проблем е като потърсим решението отвън.  Повечето страни в Европа и изобщо по света отдавна са се справили с този феномен имат вече изграден модел на работа. Суровите санкции са добър вариант.

Веско Генадиев:      

Моят внук отскоро е шофьор и той също се страхува от съприкосновение с агресивни хора на пътното платно. Според мен компетентните органите, които издават книжките трябва повишат изискванията или да лишават нарушителите от свидетелството им за управляват автомобил. И все пак всички трябва да помнят, че правилникът е написан за да се спазва. 

Деян Михайлов:   

Когато случайно станем свидетел  спречкване на пътя  или,  в по-лошия случай,  самите ние да сме неволно въвлечени в свадата, непременно трябва да потърсим помощ от полицията. Другият вариант е да не се конфронтираме с агресорите и така  да се стремим да избегнем задълбочаване на конфликта. Изключвам дори  финансовия фактор като причина за агресията. Тя е навсякъде не само по пътищата, и  според мен първоизточникът на този проблем  се крие в липсата на култура и лошото възпитание.

Красимира Христова:    

Може би трябва да видим как действат в по- напредналите държави.  Наскоро се завърнах от екскурзия чак от другия край на България – Сандански.  Изпаднах в ужас, като видях паметниците по пътя. Трагедията е резултат на нечия грешка или силно его. Агресията, за съжаление, е повсеместно явление. Най-страшното е, че и децата, и младежите подхождат вече яростно и агресивно и са жестоки един към друг. Те копират насилието, а това е наистина страшно.

Жулиета Михайлова:   

Трудно е да противодействаме на този  феномен.  Проблемът не е свързан с контролните органи – липсата или наличието им, а с възпитанието на хората.  Сред по-младите наблюдаваме девалвация на морала. По старите поколения имат добра ценностна система и висока култура, която са получили в семействата си. Семейната среда е ключов фактор. Агресията е в училищата, навсякъде, а после се пренася и на улицата.

Галя Стефанова:  

С благоразумие. Нищо не се постига с агресия. Работата ми е такава, че често ми се налага да пътувам из Европа. Наскоро станах свидетел на такава случка. Жандармерията веднага реагира и всеки си получи заслуженото. Желателно е нашите властимащи да направят професионален обмен с колегите си от другите страни и да заимстват от техния опит. Но не мога да пренебрегна факта, че проблемът е  всъщност е отсъствие на възпитание. Озлоблението у хората, завистта и злобата увреждат.

Анкетата подготви Елисавета Илиева

Снимки Ели Маринова