Заради абразията губим повече от 23 дка годишно от Добруджа

Последният зимен щорм отнесе част от буната и застраши от изчезване залива Болата край Българево, който е едно от най-живописните места по Северното Черноморие (включен е в Клуба на най-красивите заливи по света), алармираха от местната управа. Брегът непрекъснато пропада и в района на Крапец, застрашен е плажът на Кранево.
Абразията поглъща годишно повече от 23 дка от територията ни, и то основно от Северното Черноморие, където е Добруджа - житницата на страната, коментира за „Черно море” проф. д-р Веселин Пейчев, зам.-директор на Института по океанология и ръководител на секцията по морска геология и археология. Най-големи са щетите в района между Крапец и Шабла и нагоре до румънската граница, където почвите са льосови и вълните лесно ги отмиват и отнасят навътре в морето. Припомняме, че преди година пак за „Черно море” той алармира и за друга тревожна констатация - Варненският залив е потънал с над половин метър през последното столетие заради глобалното затопляне, което води до повишаване на морското ниво. Тази нерадостна статистика е от данните на мелиографа за измерване на морското ниво в научноизследователската база на ИО край Шкорпиловци. Това повишение, което на пръв поглед не е голямо, практически води до активизиране на абразията (разрушаване на брега от вълните и теченията в морето).
Намаляването на повечето от 78-те морски плажа с обща дължина 139 км е другата тревожна констатация от периодичните измервания, които правят в Института по океанология (ИО). И тук големият потърпевш е Северното Черноморие, където пак поради вдигането на морското равнище пясъкът непрекъснато се отмива и наслагва в южната част.
Има успешни опити за брегоукрепване, но неуспешните са много повече, твърди проф. Пейчев. Причината е недостатъчните предварителни проучвания. За да бъде успешно брегоукрепването, преди това задължително трябва да има сезонни измервания в продължение на няколко години, за да се установят промените в движението на наносите, които невинаги са само от север на юг, поясни океанологът. Засега това се върши епизодично, когато трябва да се изгради конкретен обект. За да има реален ефект, наложително е създаването на национална стратегия и програма за реализацията й. Това може да стане само с обединените сили на всички институти, имащи отношение към проблема, които заедно с МРРБ и областната управа да създадат работна група. Трябва да се обходи цялото морско крайбрежие и да се направи паспортизация на всички брегоукрепителни съоръжения. Абразията е естествен процес, който не може да бъде спрян, но овладяването му ще намали щетите в поносими граници, допълни проф. Пейчев.
Стефан Денков