Варненски роми нямат пари за Банго Васил

Хората от „Владиславово“ тази година не отбелязаха 14 януари

Кризата е ударила и варненските роми. Оказва се, че местните нямат пари, за да отпразнуват ромската Нова година – Банго Васил.
По традиция на 14 януари ромите празнуват един от най-големите си празници. Екип на „Черно море“ реши да навести ромската махала в квартал „Владиславовo“, за да установи на място какво се случва.
В ранния следобед на 14 януари в ромското гето заварихме гледка, която не подхождаше за празничен ден. Ромски дечурлига бягаха по улиците, гонейки си някакви техни игри. Мъже на групички си приказваха край къщите. Най-празнично беше настроението край малка, сгушена постройка. Отпред мъжът в семейството бе извадил джаги, на които децата му разиграваха футболен турнир.
Домакинята наблюдаваше случващото се като съдия. Беше унесена в играта и първоначално не разбра какво й казваме.
„Здравейте, честит празник!“, поздравихме я, а тя разсеяно ни се усмихна. Когато я попитахме дали празнува Банго Васил, поклати глава и с все същата увереност и хъс продължи да гледа турнира по джаги на децата. Беше й много важно! До нея възрастен мъж, приличащ на старейшина, само си удряше бастуна в земята. Край него пък малки ромчета се учеха как се цепят дърва.
„Ама ние не сме цигани, те само циганите празнуват Банго Васил. Тук няма цигани, а турци“, обади се отнякъде младо момче с мургав тен. То бе категорично, че в никакъв случай няма да отбелязва ромската Нова година, и ни препрати нататък.
Гледката не се промени с метри. Все щъкащи деца, отвреме навреме на някой от праговете на къщите седнали жени със забрадки. Мъжете сякаш бяха по-заети. Един от тях държи местния хранителен магазин. Усмихва се, но и той твърди, че не празнува.
„Хората вече нямат пари, какво да отбелязваме Банго Васил?! Тази година е много зле“, призна друг мъж на около 50-годишна възраст.
Две млади момчета, явно изкушени от техниката, защото държаха някакви отвертки, също отрекоха някой да отбелязва празника в гетото. „Те циганите само го празнуват, ама живеят горе до стадиона!“, каза ни единият, който беше с модерна прическа.
И се започна търсенето на стадиона...
От първия път ти е трудно да се ориентираш, защото всичко е заринато с отпадъци. По едни черни пътища стигнахме до порутени постройки. Всъщност „постройка“ е смело казано. Това са разни бараки с покриви от килими и кой там каквото е намерил. Младо момиче с няколко деца край себе си метеше прашното пространство пред коптора си. Какво точно измита, след като всичко е пясък?
„Празнувате ли Банго Васил?“, питаме, а тя отвръща положително, но бърза да уточни, че нямат пари. Не иска нито да я снимаме, нито дома й. Едва ли ще подготвя някаква трапеза.
Решаваме да си ходим. Няколко дечурлиги са залепени за задната броня и въпреки настоятелните ни молби да се дръпнат, за да не пострадат, отказват. Едното даже ни иска 20 стотинки.
Най-накрая го срещаме! Рома, който празнува Банго Васил. Казва се Ради Михайлов. Ние сме християни, ама тия, другите, понякога вземат нещата, които са за нас, оплаква се той от събратята си с друга вяра. Ради е на 33 години, има 5 деца, жена му пак е бременна. Само на малките съм купил подаръци, мобилни телефони за по 40 лева, хвали се той. Но веднага минава на вълна мрънкане – и той нямал пари, трудно било, на празничната трапеза нямало да има кой знае какво.
Никакъв празник не се усеща, хората купуват само хляб и мляко. Най-много 2 яйца и 100 грама сирене да си вземат, казва ни Вилдан Алиева, която е продавачка в близко хранително магазинче.
Жената твърди, че не дава на вересия. Нова съм, не познавам още хората. Нямат пари, плащат само с жълти стотинки, информира ни Вилдан.
Това е положението! Банго Васил тази година не дойде при ромите...