Православната църква отбелязва днес Въздвижение на Светия кръст Господен. Празникът, наричан от народа Кръстовден, се свързва и с настъпването на есенния сезон. Според фолклора от днес слънцето „тръгва назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.
Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех.
Намерени били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.
За да могат всички да видят Светия кръст, всяка година на 14 септември епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.
На днешния ден се честват и лечителите, които лекуват „пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и „оправят счупени кокали”. Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на празника се спазва против болки в кръста.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредната трапеза включва зелник с праз лук и печена тиква.
В навечерието на празника снощи Пловдивският митрополит Николай отслужи вечерня, а тази сутрин - божествена света литургия, в манастира "Света троица" на Кръстова гора.
По традиция на този ден десетки хиляди хора се стичат в манастирския комплекс на святата местност, наричана от мнозина българската Света гора. Хората преспиват там в нощта на 13 срещу 14 септември с надеждата да получат изцеление за телесните и душевните си болки. Христяните вярват, че на Кръстова гора са най-близо до бога, който ще чуе молитвите им.
На родопския връх, който се извисява на 1545 м надморска височина над село Борово, община Лъки, някога е съществувал манастир, разрушен през изминалите векове. Според една от легендите там е била заровена частица от Христовия кръст.
Днес имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо и Ставри. Честит празник!
Коментари