На кинофестивала „Любовта е лудост“ публиката аплодира горещо „Българска рапсодия“

В годините, в които живеем, в това трудно време за изкуство, появата на нов български филм сама по себе си вече е празник. Два пъти по-голям е празникът, ако на бял свят се появи нещо стойностно, а такива ленти в родното кино не липсват. Въпреки трудностите режисьори и актьори творят и предалагат на киноманите качествен продукт. Това е обяснението и на горещите аплодисменти, с които варненската публика, изпълнила зала 1 на Фестивалния и конгресен център, посрещна новия филм на режисьора Иван Ничев „Българска рапсодия“. Лентата направи световната си премиера във Варна, като първи филм извън конкурсната програма на „Любовта е лудост“. А аплодисментите бяха напълно заслужени. По няколко причини.
Първо, екипът е създал един изключително човешки филм. Филм, който, стъпил на събитията у нас отпреди 9 септември – и по-точно депортирането на евреите, пресъздава една тийнейджърска история, която се гледа на един дъх. Второ, във филма има разказ и това е още един плюс. Да, темата за евреите и фактът, че хиляди български евреи са спасени от депортиране, присъства в изкуството, бих казал дори, че е преекспонирана. Тази тема обаче не се натрапва, не се декларира във филма на Иван Ничев. Напротив. Темата за евреите и съдбата им у нас много фино и деликатно е пречупена през една лична история, през историята на едно семейство, а съдбите на персонажите така се преплитат, че на преден план изпъква не самото историческо събитие, а вечните въпроси на човешкото битие – въпросите за приятелството и първите любовни трепети, за рухналите надежди и за мечтите, на които човек се уповава в житейския си път. Така третирана, темата за българските евреи като че ли виждаме за първи път в родното кино. Затова и режисьорът Иван Ничев, и израелският продуцент Нисим Леви признават, че идеята им не е била да направят филм за Холокоста. „Искахме да се вгледаме в човека, а не да правим историческо платно“, казва Ничев. И допълва: „Няма нищо по-интересно от истинските съдби на хората...“
Заслуга на филма е и фактът, че оплита в едно цяло популярни и утвърдени актьори заедно с млади и неизвестни изпълнители. Така например Васил Михайлов, Татяна Лолова, Георги Мамалев, Димитър Рачков си партнират на екрана с Анджела Недялкова (Шели), Кристиян Макаров (Мони) и варненския талант Стефан Попов (Жожо). Оказва се, че това партньорство е ползотворно – публиката хареса и аплодира младите актьори.
Разбира се, към тези акценти добавяме и доброто заснемане на филма, оригиналното операторско око, силния финал, както и майсторското актьорско присъствие на изпълнителите от Израел – Мони Мошонов и Алекс Ански.
В заключение: на фестивала тази година наградата за цялостен принос към развитието на киното в България отиде точно при режисьора Иван Ничев. Той я прие с благодарност и с обещанието, че призът ще го мотивира за по-нататъшни проекти. А родното кино има нужда точно от това...

Юлиян Атанасов