Как Камило Плачи разплак(в)а България

Дори разсилният от офиса на БФ по волейбол разбра: необходима е бърза смяна на кормилото на мъжкия национален отбор, иначе най-успелият ни колективен спорт тотално ще разочарова. Пълните зали вместо от ентусиазъм вече преливат от тъга, “лъвовете” играят като хванати от улицата, а за резултатите… По-добре да не говорим!
На фокус са не само 4-те поражения
в Световната лига, а неприятните моменти преди тях. Не може Иран, където топката сигурно е открита преди 10-ина години, да ни бъде коректив и побеждава, макар и в контроли. Обяснението с многото контузени и липса на време за подготовка вече не е актуално. Най-малкото защото доста вода изтече от датата на първия лагер-сбор, а и поради факта, че посочените като травмирани волейболисти все се появяват на терена. Ако Виктор Йосифов не е в кондиция, нека да влезе резервата!
Вярно е, че журналистите, а и феновете
много обичат да дават акъл на треньорите кой и как да играе. Често обаче грешките се виждат буквално от километри, дразнят и предизвикват тези реакции. Италианецът Камило Плачи, който трябва да работи за престижа на националите ни, прави именно такива пропуски. И чашата на търпението прелива, логично е вече да се помисли за неговата оставка.
“Лъвовете” се представят слабо,
очевидно и обстановката в състава не е напълно наред. Но запалянкото от трибуната, който е дал 20 лв. да гледа мача, не се интересува кой кого не харесва в щаба. Той иска да вижда добра игра, победи, а не нещо, което само частично напомня на волейбол. В такива ситуации, макар и вината да е колективна, често първи го отнася именно селекционерът.
Определено Камило Плачи ни разплака
в последните няколко седмици и настъпва време разделно. Говори се усилено за връщането на Найден Найденов на кормилото на представителния ни тим. Странно защо именно героят от последната олимпиада стана помощник на световнонеизвестния италианец. Ако се върнем малко по-назад, ще си спомним с добри думи един сънародник на Камило Плачи. “Лъвовете” бяха водени от наистина големия треньор Силвано Пранди, от него остана и блокадата, за която всички в последно време говорят, че единствена сработва от всички останали волейболни елементи в нашия тим.
Надали ще върнем Професора,
но пък звучи сериозно именно Найден Найденов да замине на 3-седмичното турне в Русия, САЩ и Сърбия от Световната лига вместо Камило Плачи. Вариант е идването на Мартин Стоев и/или Пламен Константинов. Но преди Игрите в Лондон именно асистентът в щаба Найден Найденов стана старши треньор на пожар след уволнението на Радостин Стойчев и “лъвовете” финишираха 4-ти в Лондон 2012.
Камило Плачи пое отговорността
за безобразните игри на националите. Авторът на тези редове като българин и спортен журналист не иска пореден анонимник зад граница да се присламчи към славния ни волейболен тим, а някой наистина голям спец, с биография и разбиране. Италианецът се кълне в децата си, че след “тренировките” в Световната лига ще играем по-добре и ще сме на 100% готови за мондиала.
Такива клетви не ни трябват,
а дела, дела и пак дела, както казваше навремето другарят Т. Живков. Не заради друго, ами поне заради едното самочувствие. Станем ли боксова круша и спаринг партньор в Световната лига, после дълго време който ни хване, ще ни бие. Примерът с Иран е достатъчно свеж, надали имаме време да чакаме магическото “засилване” на отбора с течение на времето.
Изводите от свършеното от Камило Плачи
ще ги правят специалистите. Така или иначе няма кой друг да прецени кое е наред и кое – не. Аудиторията обаче е последният коректив на един треньор, защото вижда крайната продукция от неговия труд. А само от поражение надали има и един фен в България, който да похвали италианеца за усилията му и да изчака докрай какво точно ще постигне той с “лъвовете”.
Защото обикновено резултатите в такива “кредити на доверие” са само плачевни, а Камило има твърде неподходяща фамилия, за да получи шанс и време. Поне звучи нормално или сам да си отиде, или да му покажат вратата. Другото са експерименти, които феновете ще накажат!

Борис Проданов