Стефан Стефанов: С $500 000 годишно уча на щанги малайзийците

Националният треньор по щанги на Малайзия Стефан Стефанов вече е на 51 г. Той е бивш национален състезател. Завършва треньорски профил в НСА, бил е помощник-треньор на Младен Кучев в “Академик” (Сф) и преподавател в Спортното училище “Георги Бенковски” (Варна). Стефан Стефанов донесе най-големите успехи за XXI век на азиатската държава. В 2 поредни олимпиади той класира тежкоатлети за участие в най-големия спортен форум на планетата. Признание за свършената работа от Стефанов е предложеният му договор до 2020 г.
В Игрите на британската общност
паднаха 2 медала – злато и сребро. Имах шанс за още 2 бронза в тази надпревара с 41 страни в Шотландия. Вече обаче мислим за квалификациите за олимпийските игри. Шансовете са за две квоти, но при жените няма възможност. Малайзия е мюсюлманска страна и има особености. Много се оплакват, не си падат по натоварванията. Дори при минимален успех се вдига шум и се мислят за голямата работа. И бързо всичко утихва без други високи резултати.
Сега вече работим по точкова система
и всичко си идва на мястото. Всеки си получава точките от световните първенства и оттам могат да паднат квоти. Мондиалът е в Алмати (Казахстан), там Китай и Иран ще оберат медалите и ако остане нещо, ще е за нас. Но пак казвам, шансовете ни са до 2 олимпийски визи.
Съпругата ми Галина Стефанова
пък тренира олимпийските надежди (девойки) по стрелба на Малайзия. Хубавото е, че и двамата сме там. В нейния спорт също е трудно, но пък очакванията са малко. За сметка на това се провалиха основни спортове като лека атлетика, например. За Царицата на спортовете се похарчиха огромни пари – насреща почти нищо. Годишно се оправям с 500 000 долара суха пара и падат медали.
Има млади таланти в щангите,
много се притесняват в големи първенства. С по-добро самочувствие щяхме да сме по-напред, но и на това съм доволен. Сега се опитват да ме държат изцяло в течение на подготвителния процес. Преди можех да пратя някой помощник, сега съм 100% зает. До Варна стигнах като по чудо, оказа се, че има някаква ваканция и имам да ползвам отпуск. Предстои ми първенство през октомври за младежи в Кипър, но втори път тази година надали ще мога да се прибера. Непрекъснато съм с телефони в себе си, звънят ми, разпитват. Какво да се прави, работа.
Правя леко отклонение, но осъдиха на смърт
в Малайзия 2 момчета от Нова Загора. За трафик на наркотици, доста дрога хванаха с тях. Всичко стана, защото нямаме наши дипломати в тази част на света. Загубени бяха над 18 месеца и белята стана. Доколкото сега се говори – вече има амнистия от Нова година. И някаква английска международна фондация се застъпи за тях. Дано да е така. Не искам да влизам в подробности, но и посланичката ни се хвана за главата. Били са “мулета”, говори се, че поне половин милион долара са щели да вземат от трафика. Правосъдието има право да им обяви присъда, на мен ми е съвестно като българин... Сложен е този казус, но искам с него да намекна реално колко далеч съм от Родината в продължение на тези повече от 10 г.
Отзвукът от двата малайзийски самолета
не дава мира на всички в страната. Знаете, единият аероплан изчезна безследно. Търсенето продължава безуспешно независимо от използваната супертехника. Голяма трагедия, разходите по търсенето сигурно вече са космически. Австралийците търсят с някакво торпедо – и пак нищо. Голяма загадка, сигурно никога няма да разберем какво е станало с тези над 270 пътници.
Другият ни самолет беше свален от ракета “Бук”. Поразява на височина до 24 км. Голяма работа е това оръжие, само не можах да разбера, защо и кой го употреби срещу граждански полет. Дали са били руснаци, или украинци, не се казва. Но местните си мародерстваха спокойно – изтеглиха парите от кредитните карти на падналите в района трупове и им прибраха вещите, дори торбичките с цигари и уиски. Правете си изводите за какви хора става въпрос.
Сега ме е страх да летя, избрах турска компания
и по заобиколен път се прибрах у дома. Вярно, малко се удължава пътят, но пък ми е по-спокойно. В моята професия често се минава по въздуха и не е маловажно. Все пак ми угаждат, освен по-скъпите самолетни билети ми построиха в Куала Лумпур и нова зала. По-хубава е от старата, климатиците са още по-силни.
Вече съм се отдръпнал от българските
щанги. Искат да свалят Неделчо Колев начело на федерацията, голям заговор има, начело на опозицията е Севдалин Маринов. Дано да е за хубаво, защото напоследък нашите хич ги няма. За големи злоупотреби се говори, не искам да влизам в подробности, но със сигурност очаквайте “омаскаряване”. Смешно ми беше в Малайзия как професор по синтаксис 1 г. беше спортен министър. Този парадокс го нямаме, когато ми трябват пари, обикновено се осигуряват. А тук какво стана – основен спорт като леката атлетика за малко да спре да функционира.
За 12 г. свикнах в Малайзия
вече дори не ми се мисли какво става тук. Следя само дъщерите ми да са добре, интригите около щангите и другите неща ги оставям зад гърба си. Факт е обаче, че каквото и да си говорим, “там” е по-добре от “тук”. Особено в областта на спорта. Сравнението на двете държави не е в наша полза, а изводите всеки може да си направи сам.
Борис Проданов