Защо България не знае дали изнася джихадисти

Пореден външен министър няма да може да си върши работата заради плачевното състояние на вътрешната политика. В края на миналата седмица министър Даниел Митов обяви намерението на кабинета да криминализира участието на българи в така наречената „Ислямска държава” - терористична сунитска групировка, действаща на територията на Ирак, Сирия и Египет. Митов поясни, че не разполага с данни, които да доказват, че български граждани вече се бият на страната на джихадистите, а законодателната мярка беше представена като превантивна. Външният министър призова “да не се подценява обстановката”, какъвто беше случаят с атентата в Бургас: “Сега трябва да сме много внимателни и трябва да работим в абсолютен синхрон с нашите партньори, да обменяме информация и да сме наясно в кой момент каква опасност съществува”, каза Митов пред Дарик Радио.

Къде са българските служби? И какво правят?

Проблемът на това изказване е в това, че то няма експертна подкрепа вътре в самото управление. Службите за сигурност и разследващите органи изпращат точно обратните сигнали: че не са внимателни, не работят в синхрон, не обменят информация и не са наясно в кой момент каква опасност съществува. Научихме го не само покрай цитирания вече атентат в Бургас, но и покрай разследванията на десетки престъпни групи, развиващи дейности, които само формално са далечни на тероризма: прането на пари и трафика на хора и наркотици. Изграждането на такъв капацитет нито е по силите, нито е в призванието на едно външно министерство, пък било то и най-експертното и най-отговорното. А без работещо следствие и надеждни разузнавателни служби адекватната външна политика ще си остане в най-добрия случай немощна. А в най-лошия случай - прикритие за една функционално поразена страна, излагаща на риск колкото себе си, толкова и своите партньори.

Проблемът стана видим още преди седмици, когато министърът на отбраната в служебното правителство Велизар Шаламанов обяви, че в така наречената джихадистка групировка “Ислямска държава” участват и българи. За това са информирали съюзници на България. Веднага след това Шаламанов беше опроверган от служебния премиер Георги Близнашки, който каза, че не разполага с подобна информация. Не е ясно кой от двамата е прав, но е ясно нещо друго: че в едно и също правителство може да има две противоположни твърдения по въпроси на глобалната сигурност. И че успя да се намери премиер, който да отрече тревожна информация, подадена от съюзници, вместо да обещае да я провери.

Тефтерчетата и тероризмът

Разминаването на разузнавателни данни между две или повече страни нито е прецедент, нито е някакъв минус за някоя от страните. Разминаването би било проблематично само в два случая - когато е системно и когато по-слабо подготвената страна се окаже с по-голямо доверие към собствените си изводи, отколкото към предупрежденията на по-компетентен съюзник. В случая с България и „Ислямска държава” важат и двете.

По ирония на съдбата надеждността на българските институции и на техните експерти беше илюстрирана само дни по-късно покрай един съвсем друг сюжет - изчезването на веществени доказателства по дело с висок политически залог. Две тефтерчета бяха обявени за изчезнали от чантата на вещо лице, което не е имало право да ги разнася във въпросната чанта. Къде е гаранцията, че експертите и институциите се отнасят към тероризма по-професионално и по-отговорно, отколкото към делата с политически привкус? Точен отговор, разбира се, няма, но социално-политическият инстинкт едва ли ще ни подведе: имаме гаранция по-скоро за обратното.

Терористичната групировка “Ислямска държава” е наследник на редица джихадистки формирования, съществуващи от над десетилетие. Тя определя себе си като държавно образувание, управлявано от халифат и владеещо територии в Ирак, Сирия, Египет и Източна Либия. По данни на ООН, обявени в края на октомври, на страната на “Ислямска държава” се бият над 15 000 бойци от 80 държави. Влиза ли България в списъка на 80-те? Този въпрос заслужава поне проверка.

Анализ на Татяна Ваксберг

DW