Четвъртокласниците, които са посещавали детска градина, са постигнали по-високи резултати в международно изследване

Анализите показват, че фактори като образователните възможности и социално-икономическото състояние на семейството влияят в най-голяма степен

Четвъртокласниците, които са посещавали детска градина, са постигнали по-високи резултати в международно изследване

Четвъртокласниците, които са посещавали детска градина, са постигнали по-високи резултати от тези, които не са били обхванати в предучилищна подготовка. Това показват данните от последното издание на международното изследване PIRLS, проведено през 2016 г. В него са се включили общо 50 страни, като България отчита най-доброто си представяне от всички досегашни участия, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката. 
 

Учениците ни са достигнали 552 точки при средно 500 за изследването и са изпреварили връстниците си от САЩ (549 т.), Италия (543 т.), Германия (537 т.), Израел (530 т.), Франция (511 т.) и други страни. 
 

Анализът на PIRLS доказва, че посещаването на детска градина има пряка връзка с резултатите на децата. 79 процента от българските участници са ходили на детска градина минимум 3 години. Това е увеличение с 21 процента спрямо 2011 г. В същото време необхванатите в предучилищна подготовка деца са намалели от 10 процента през 2011 г. на 3 процента през 2016г . Четвъртокласниците, които са ходили най-малко 3 г. на детска градина, са изкарали 53 т. повече от тези, посещавали по-малко от година, и 75 т. повече от необхванатите в предучилищна подготовка.
 

Удовлетвореността на учителите също е определяща за резултатите на техните ученици. През 2016 г. 40 процента от преподаватели са посочили, че са удовлетворени от работата си, а техните ученици имат средно 557 точки. 52 процента са донякъде удовлетворени, а едва 8 процента са неудовлетворени. Възпитаниците им са постигнали съответно 548 т. и 543 т.
 

Международното изследване PIRLS се фокусира върху две основни цели при четенето в и извън училище - четене с разбиране на художествени текстове и извличане и ползване на информация от научно-популярни текстове. Задачите в тестовете са свързани с четири когнитивни процеса - търсене и извличане на информация, извеждане на преки заключения, интерпретиране и обобщаване на идеи и информация, както и анализ и оценка на съдържанието, езика и структурата на текста. 
 

През 2016 г. общо 4281 ученици и 214 учители от 153 български училища, както и 4242 родители са участвали в изследването. Резултатите показват, че децата се справят еднакво добре с литературните и научно-популярните текстове. Средният им резултат при първия вид е 551 т., а при втория - 554 т. PIRLS използва сравнителни равнища на способностите и разделя учениците спрямо получените резултати. Най-високото - напреднало равнище, изисква 625 точки, а високото - 550 т. Повече от половината български четвъртокласници, участвали в изследването, достигат високо ниво, а всеки пети и напреднало. За сравнение, останалите държави имат едва 10 процента ученици с постижения на напреднало равнище. Това означава, че българските ученици са добили достатъчно знания от учебното съдържание и дори го надхвърлят. Едва 5 на сто от четвъртокласниците ни не са успели да изкарат 400 т. и да покрият ниското равнище. 
 

Анализите показват, че фактори като образователните възможности и социално-икономическото състояние на семейството влияят в най-голяма степен на резултатите на учениците и са основополагащи за отношението на подрастващите към обучението. Децата, които имат повече от 100 книги, връзка с интернет, самостоятелна стая и поне един родител с висше образование, са изкарали средно 144 точки повече от децата с по-малко от 25 книги у дома, чиито родители нямат по-високо от средно образование.
 

Важен фактор за постиженията на българските ученици е и използването на езика на теста в семейството. 83 процента от учениците винаги или почти винаги говорят на български в семейството, 11 на сто са посочили, че го използват понякога, а 6 процента - никога. Разликата в постиженията им е 117 точки. Международното изследване измерва и нагласата на децата към четенето. 55 процента от участниците имат положителното отношение към книгите и обичат да четат, докато 12 процента казват, че четенето не ги влече. Очаквано, техните резултати са средно с 47 т. по-ниски.

БТА

Коментари

България
Водещи новини
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата