МОН опроверга да има грешна задача в матурата по български език

От Министерството на образованието и науката категорично опровергаха твърдения, че има допусната грешка в седмия въпрос в държавния зрелостен изпит по български език и литература, който се проведе вчера.

Ето въпроса и възможните отговори:

В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?

А) Гласуваните поправки в новия закон ще засегнат пряко въздушния и сухопътен транспорт в страната.

Б) Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия.

В) Още утре г-н Каменов, адвоката на братовчедка ми, ще те потърси, за да подготвиш необходимите документи.

Г) По Искърско дефиле, което е с дължина около 100 км, са разположени множество интересни обекти.

Верният отговор на тази тестова задача е "Б", а държавният експерт Александър Трингов обясни защо. По-рано родители сигнализираха, че в задачата нямало верен отговор, но от образователното министерство категорично отхвърлиха тези твърдения. "Когато говорим за граматични грешки, това означава, че посочването е свързано с нарушаване на граматично правило",  заяви държавният експерт по български език в МОН Александър Трингов.

„Вяра“ на Никола Вапцаров за зрелостниците, за седмокласниците - преразказ върху откъс от роман на Нушич

По думите му в първото от дадените изречения, тоест "А", има граматична грешка. В него има две определения към "транспорт" - има два вида транспорт, така че второ определение също задължително трябва да се членува. Това е граматично правило. Във третото дадено изречение или "В" грешката е в употребата на кратък определителен член, като в примера е задължително използването на пълен член - т.е. определеност.

В изречението от подточка "Г" грешката е „Искърско дефиле“, което трябва задължително да се членува, защото обектът е единствен и е ясен кой е.

„В отговор „Б“ категорично няма нарушена граматична норма и не е допусната грешка. В словосъчетанието „впечатли комисия “ не е задължително - няма правило, което да изисква членуване на допълнение, което е употребено след глаголна форма в минало свършено време. Тоест, „комисията“ може да е известна, може да не е известна и в случая това изречение е извадено от контекст. Няма задължителен характер членуването на въпросната дума“, посочи Трингов.

Членуването дава определеност или неопределеност на обект, предмет, действие, събитие и т.н., поясни той.

dariknews.bg

Четете още: