Над 17 000 умират от рак всяка година

Над 17 000 души умират всяка година в България от онкологични заболявания. 40 са били болниците и диспансерите, в които са се лекували пациентите през 2017-а, показват данни на първия Индекс на болниците, съставен у нас. В 11 от тях или в по-малко от 25%, са се извършвали и четирите дейности по лечението на онкологичните заболявания – химиотерапия, лъчелечение, диспансерно наблюдение и палиативни грижи.

През 2017 г. пациентите на химиотерапия са били 31 878. В страната ни е имало и 21 онкологични центъра, където се провежда лъчелечение. През миналата година през тях са минали 15 601 души. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са извършени на хора с онкологични заболявания в страната, са били 11 005. Диспансерни прегледи са се извършвали в 30 от 40-те лечебни заведения по онкология, като в 12 от тях за цяла година са направени по-малко от сто. Онкоклиниките с договор с касата за палиативни грижи са били 20, а броят на пациентите, които са преминали по нея са едва 2181.

По отношение на неврологията над 130 са лечебните заведения, където се настаняват хора с исхемични инсулти. През миналата година в тях са били приети 50 304 случая. 36 от болниците се е осъществявало лечение на исхемичните инсулти с тромболиза. Общо 428 са били тромболизите през миналата година или 0.8% от всички случаи. В същото време в страните от ЕС тази цифра е над 3.5, като в някои достига и над 12%.

Общо 59 са лечебните заведения в страната, които са имали инвазивна кардиология през 2017 г. Гъстотата им е най-голяма в столицата, където има 13 инвазивни лаборатории. Около 77 000 са процедурите, които са били направени в тях през миналата година. Броят на диагностичните е бил 39 231, а на лечебните – 34 373. Отделно от тях са били поставени 4 324 пейсмейкъри. Обемът на извършените процедури в лечебните заведения обаче е доста различен – от под 500 до над 1000. Електрокардиостимулация се извършва в 22 от всички 59 клиники. Още по-малък е броят на лабораториите, които поставят кардиовертер - 13, а не само антибрадикарден пейсмейкър. Различно е и съотношението при спешността. Процентът на най-тежките и неотложни състояния, като остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент спрямо всички лечебни процедури средно за страната е 25.22, като той отново варира в широки граници - от 0 до над 40.

Общо около две трети от пълнолетните българи, които са били в болница през последните пет години, са „много доволни" или „по-скоро доволни" от грижата, която са получили. Разбира се в този отговор се оглежда и общото задоволство, че е постигнато лечение (само в петнайсетина процента от случаите се е наложило по-късно да се влиза в болница за същото). Една трета обаче не са останали удовлетворени от грижите, които са получили в лечебните заведения. Повече от половината оценяват разходите от болничния си престой като по-скоро високи или много високи. Заради очакването именно за подобни отговори беше зададен и още един въпрос по темата: дали сумата е била справедлива. Мненията са на практика поделени, което показва противоречивостта на общите становища на българите за болничната помощ.

Данните подсказват, че обществото ни харесва медицинските грижи и уважава лекарите и труда им, но явно не е убедено в цялостната коректност на системата и най-вече в ценообразуването. Доплащането, например, остава един от основните проблеми за пациентите. Чувствителен дял от лежалите в болница в последните години – двама от всеки петима - споделят, че са се наложили плащания, които смятат за извънредни, допълнителни и необосновани. Все пак, повече от половината не са се сблъскали с такава необходимост, но размерът на проблема очевидно не е малък.

Данните разбира се не могат да бъдат съвършено представителни – имат характера на общ сондаж - но показват ясно, че общественото отношение към болничната помощ е по-скоро разделено и не може да се каже, че задоволството преобладава. Грижата за здравето се оценява добре, но грижата за здравеопазването – явно не съвсем. Сондажът е на основата на преки интервюта сред 772 души между 9 и 16 март. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове.

Monitor.bg