Трябва ли да влезем в еврозоната?

България изглежда е изправена пред поредния си съдбоносен избор, който може да предопредели дългосрочното ѝ бъдеще.
В четвъртък финансовият министър Владислав Горанов декларира, че българското правителство ще започне разговори с 19-те страни от еврозоната за старт на процеса по присъединяването ни към общата валута.
По думите му "налице е политически консенсус, че трябва колкото се може по-бързо да приемем еврото". Въпреки че той не определи конкретни срокове за изпълнение на плана, според него е напълно възможно страната ни да влезе в т.нар. "Чакалня на еврозоната" – валутния механизъм ERM II (Exchange Rate Mechanism II), до 2018 г., когато приключва мандатът на настоящото правителство.
Изявлението на Владислав Горанов доведе до вълна от коментари на експерти от различни сфери, които варираха от едната до другата крайност.
"При условие че от години сме във валутен борд, с частично отнемане на суверенитета на Българската народна банка (БНБ) в емисионната и регулационната политика по отношение на националната валута, за България няма нищо по-естествено от преминаването към еврото", посочва пред Investor.bg икономистът от Института за дясна политика Георги Харизанов.
По думите му важно е да се отбележи все пак каква е "готовността на икономиката ни по отношение първо, на изискванията за стартиране на процедурата в ERM II, и второ - по отношение посрещането на ценовия шок при преминаване на цените от лева в евро". "Въпреки първоначалния ентусиазъм в предишния мандат на ГЕРБ, очевидните проблеми отложиха идеята с шест години, които по отношение на влизането в еврозоната и напредъка по стартиране на процедура за влизане в ERM II минаха някак неусетно – темата просто изпадна от публичния и медиен дебат", отбелязва експертът.
Според Георги Харизанов при положение, че в момента България се намира в условия на свръхдефицит съгласно Маастрихските критерии, "влизането в еврозоната през 2018 г. е "силно оптимистична прогноза".
"При всички случаи обаче отношението ми към влизането на България в еврозоната е изцяло положително, доколкото ще внесе допълнителна стабилност, сигурност и предвидимост във финансовия сектор. А това е тема, която ще става все по-актуална, особено с предстоящото осветляване на състоянието на пенсионните фондове, например", коментира още той.
Обществените мнения по темата обаче не са изцяло положителни. "Като основен аргумент за присъединяването към ERM II често се посочва стабилизиране на определена валута преди смяната и с еврото, което е интересно като логика, след като стабилността на самото евро е под въпрос", посочва от своя страна икономистът от Експертен клуб за икономика и политика Стоян Панчев.
Той визира предстоящите количествени улеснения в Европа и възможното излизане на Гърция от валутния блок. "Доколкото една фиатна валута може да бъде стабилна, еврото не е сред водещите по тази характерстика, особено виждайки какво се задава на хоризонта", добавя той.
"Положителното от влизането в ERM II е, че може да се ползва като политически инструмент за натиск по българското правителство за реформи дори в сектори, различни от банковия. Все пак решението за приемане на еврото е основно политическо на този етап и е вероятно да зависи от комбинация от фактори, които не са свързани с монетарна политика или регулация на кредитни институции. Макар че, наблюдавайки ситуацията с ръководствата на БНБ и Комисията за финансов надзор, възможно е да имаме сериозни проблеми и в тази сфера", отбелязва още Панчев, цитиран от dnes.bg.