11 помилвани затворници за 2 години от началото на мандата на вицепрезидента Илияна Йотова

Само 11 осъдени затворници са помилвани от началото на мандата на вицепрезидента Илияна Йотова през 2017 г., съобщи тя на работна среща с журналисти с Комисията по помилването към президента.

С указ от 23 януари 2017 г. президентът Румен Радев възложи на вицепрезидента да упражнява неговите правомощия да помилва. Комисията по помилването е помощен експертен съвещателен орган, който подпомага упражняването на правото на помилване. Структурата, съставът и правилата за работа на комисията са определени с указ на президента. Тя се състои от председател и 5-ма членове – психолог, лекар, професор по наказателно право, професор криминолог и юрист. След влизането в сила на еврорегламента за защита на личните данни през май 2018 г. самоличността на членовете на комисията не е публично достояние.

Членовете на комисията разглеждат молбите за помилване, изготвят доклади всеки според своята специалност, те се разглеждат на заседание, взема се колективно решение и след това вицепрезидентът се запознава с всички материали. Вицепрезидентът решава по вътрешно убеждение и не е длъжен да се съгласи с предложението на комисията. „Само в два случая досега не се съобразих с решението на комисията – в единия имаше предложение за помилване, но отказах, защото беше изтърпян много малък срок от наказанието, а по втория случай още не съм взела решение, молителят е в друга страна, още не съм сигурна в достоверността на информацията за него“, съобщи Йотова.

През 2018 г. в Комисията по помилването са постъпили 396 молби. 366 са разгледани, по почти всички вече има решение, останалите са в процес на решаване. Последният случай на помилване е на осъден от български съд, който със семейството си е в чужбина.

Вицепрезидентът и членовете на Комисията по помилването разказаха, че много често има молби от затворници, които са получили присъда след съкратено съдебно следствие или споразумение и все пак искат да бъдат помилвани. „Забелязвам, че ¾ от молбите за помилване са от осъдени за домашно насилие“, обясни Йотова. Насилниците не осъзнавали защо са задържани и осъдени и настоявали да бъдат помилвани. „Има няколко случая на молби за помилване след присъди за убийства, изнасилвания с битов характер и след употреба на наркотици или алкохол, няма как да има помилване. Употребата на наркотици и търговията с наркотици не среща съжаление в мен“, категорична е Йотова.

През 2018 г. са постъпили и много молби от осъдени за престъпления с малолетни. Броят на молбите за помилване непрекъснато се увеличава, някои осъдени подават молби всеки месец, казаха от комисията. Молбите идват от затворници, от адвокати на осъдени, от омбудсмана, дори от прокуратурата. Има и молби за помилване след присъда за дребни престъпления, но многократно извършвани. Осъдените за тежки престъпления обаче подават молби за помилване по-рядко.

Около 2/3 от подадените молби за помилване сочат като мотив изключително тежкото здравословно състояние на затворника или на негов близък. Комисията събира информация от много места – болници, кметства и др., за да се запознае с всички факти и обстоятелства. Членовете на комисията обаче не ходят в затворите. Статистиката на комисията сочи, че през последните години помилване по здравословни причини е правено в по-малко от 1% от всички случаи.

Според закона държавният глава не дължи обяснение защо проявява милост. Помилването се извършва с указ, той не се обнародва, не се мотивира, веднага влиза в действие, не се обжалва и не се преподписва от никой министър. Помилването може да бъде прекратяване на наказанието или замяната му с по-леко. Помилването не е преценка на съдебните актове, не е тяхното преразглеждане, а само акт на милост, напомниха от Комисията по помилването.

monitor.bg