Какво разказват архивите за националния ни празник?

Денят 3 март, в който празнуваме Освобождението на бъларския народ от османска власт и който поставя началото на третата българска държава, е денят, в който се подписва Санстефанският мирен договор.

По стар стил датата е 19 февруари. За първи път празникът е на 3 март през далечната 1917 г. Архивите пазят спомена за отбелязването на свободата на България.

Първото празнуване на Освобождението е още на следващата година след него. 

На 19 февруари 1879 г. във Велико Търново е отслужен молебен за загиналите български и руски воини, както и в прослава на цар Освободител. Това е и единственият път, в който честванията са в старата столица. 

В продължение на 38 години празничната дата е на 19 февруари. Първоначално празнуваме възшествието на престола на руския император Александър II и подписването на Санстефанския договор, а не свободата си. 

Едва през 1988 г. 3 март се превръща в официален празник. През 1990-а г. става и национален. Но винаги е бил ден, в който България традиционно отдава почит на руските военни, допринесли за Освобождението. 

След 1944 г. празникът преминава минорно. Но е факт, че дори през войните, винаги е бил отбелязван. Винаги в София, винаги пред Св. Александър Невски и паметника на незнайния воин. Паралелните чествания са в Плевен, а по-късно и на в. Шипка.

Периодичният печат и архивните документи, въпреки политическите и обществени настроения през годините, сочат, че традицията да празнуваме свободата си е поддържана десетилетия. 

Проявява се различно, в зависимост от политическата конюнктура, зависима е и от взаимоотношенията между България и Русия. Но този "велик празник на Освобождението“, както го нарича печатът, винаги се е чествал като израз на всенародната признателност за извоюваната свобода.

Bulgaria ON AIR

Четете още: Съдбата на Райна Княгиня след Априлското въстание и заслугите й за България