Депутатите в комисия разсрочиха дълговете на вероизповеданията за 10 години

Депутатите от Комисията по вероизповедания и правата на човека приеха на второ гласуване промените в законопроекта за изменение и допълнение в Закона за вероизповеданията, които предвиждат разсрочването на дълговете на вероизповеданията до 10 години.

С промените в Закона за вероизповеданията се предвижда и държавна субсидия вече да се предоставя и на българските православни църковни общини в чужбина.

Припомняме, първоначално се предвиждаше да бъдат опростени дълговете на вероизповеданията към 31 декември 2018 г. Впоследствие ПГ на ГЕРБ направи предложение между двете четения за отсрочването им до 10 години. Законът беше приет от 44-то Народно събрание на 21 декември 2018 г.

В аргументите си председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова заяви, че с разсрочването на дълговете на вероизповеданията се дава възможност на религиите да излязат от неблагориятното положение, в което по един или друг начин са влезли.

Депутатът от "Обединени патриоти" Васил Шопов отговори на шефката на бюджетната комисия и посочи, че разсрочването на задължението зависи от работата на Министерството на финансите и данъчната власт.

"Българската православна църква (БПЦ) и Българска патриаршия нямат задължения съобразно данните от Светия синод". Това заяви Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, след като Комисията по вероизповедания и правата на човека прие на второ гласуване промените в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.

"Дори и да допуснем, че има някои малки задължения, то те са преодолими и не сме искали те да бъдат опрощавани", разясни варненският митрополит и посочи, че БПЦ не иска държавата да става посредник между дарителя и надарения, в случая църквата.

Той е категоричен, че БПЦ отговаря на изискванията на закона и единственото тяхно желение е било да постигнат съгласие по дадени параграфи в Закона за вероизповеданията.

Митрополит Йоан изтъкна, че БПЦ се съобразява с разпоредбите на действащото законодателство и не иска други привилегии освен тези, които им се полагат по закон.

На въпрос на колко възлизат задълженията на Българската православна църква и Българската патриаршия, митрополит Йоан посочи, че през последните 10 години нямат факти за задължения.

След приемането на цялостния законопроект, митрополит Йоан коментира пред журналисти, че се е получил един конструктивен дебат, по време на който са се случили неща, които в перспективата на Българската православна църква са нормални.

news.bg