Ново проучване на Института за изследване на обществата и знанието при Българката академия на науките показва, че цели 81% от българите са фиксирани към постигането на материални цели и това са техните основни приоритети.
Над 60% от нашите сънародници пък смятат, че "икономиката в сянка" е най-бързият начин да се изкарат повече пари.
Въпреки това, данните показват, че 59,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да има материална или друга полза. Останалите 43,1% обаче, показват явни или латентни нагласи за неспазване на законодателството в страната.
Оказва се, че само около 40% считат, че повечето закони са добре написани и приложими. Изследвателите коментират, че това е индикация за пораснала критичност на българското общество към законодателите и към законите.
"Обществото се намира в нова фаза на по-висока зрялост и критичност към законите и законотворческите процеси и поставя условие - законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, релевантни и приложими", пишат авторите на проучването.
Широкоразпространено остава мнението, че ако даден закон пречи, лесно ще се намерят "вратички" за неговото преодоляване.
52,9% пък са на мнение, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност пред закона.
Според експертите от Института за изследване на обществата стереотипите за ниското качество и неадекватност на законите, регулиращи социалните и икономическите отношения, са основа за възникване на толерантно отношение към различни девиации в областта на индивидуалното или груповото икономическо поведение.
"Неспазването на законите се възприема като нова "нормалност", като естествена и логична реакция на пълната с пропуски и несъвършенства законова среда. Така обществото започва постепенно да се трансформира и от съвкупност от индивиди със социално приемливо поведение се превръща в общество от девианти и алиенирани субекти", сигнализират те.
Интересна е структурата на обществото ни от гледна точна на т.нар. социология на девиантното поведение. Изследователите са успели да откроят осем поведенчески модела, чието разпределение е следното:
1. Конформисти - 34%
2. Неутрализатори - 18%
3. Максимизатори - 16%
4. Оттеглящи се - 10%
5. Иноватори - 6%
6. Алтернатори - 6%
7. Бунтари - 6%
8. Ритуалисти - 4%
С изключение на конформистите, останлите модели на поведение включват в себе си различни модели на девиантност или отклоняване от социално приемливите норми и морални императиви.
"Това състояние на обществото е обективен резултат от мощните трансформационни процеси, които засегнаха отношенията на собственост, моделите на управление на икономиката и моделите за извършване на бизнес в страната.", коментират от БАН, предаде Dnes.bg.
Според тях, тенденциите показват, че хората, които имат конкретна ангажираност - било то като работодатели или работници, да изразяват по-висока степен на социално приемливо поведение. Учениците, безработните и домакини пък си позволяват "най-фриволно" поведение в социален смисъл и открито демонстрират незачитане и склонност към неспазване на съществуващи закони.
Четете още: