Сивата икономика при хлебопроизводството е около 40%, твърди Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
Според нея най-страшното е, че такива предприятия изпълняват обществени поръчки за хранене на деца в училища и в детски градини.
"Това е факт в 40% от общините", обясни тя пред БНР.
"Това са фирми, които са само регистрирани по Закона за храните, но не предоставят и не произвеждат хляб по утвърден стандарт. За да получат правото да произвеждат по този стандарт, те трябва да работят абсолютно на светло. Стандартът го предоставяме ние и контролът там е ежедневен", допълни Кукушев.
Тя каза още, че в момента средна работна заплата на най-ниско квалифицираните работещи в бранша е чисто 1000 лв., като целта е да се задържат работниците у нас.
Според Кукушева това е заплата, за която много браншове могат да мечтаят, но пък е единственият начин, за да се спре изтичането на кадри в чужбина.
"Другият акцент в тази посока е възможността за повишаване на конкуренцията между нас – това е сигурен начин и за изчистване на сивия сектор, и за подобряване на качеството", каза още тя.
Търговци на хляб и сладки очакват поредното повишаване на цената на тока да се отрази на цените и бизнесите им.
Освен това се очаква цената на пшеницата за реколта 2019 да е по-висока от предходната година.
"Повишените производствени разходи на всяко звено по веригата ще промени с посока нагоре цената на хляба. Истина е, че тол таксите и тол системата ще ударят най-силно хлебопроизводителите и сладкарите, ще оскъпят продукта. …Предложението за диференцирана ДДС ставка на хляба е дошло от нас", призна тя.
Кукушева отбеляза и проблема с кадрите в сектора и нежеланието на младите хора да се потопят в този занаят.
Освен тежкия труд, респектът към професията е уронен, отбеляза тя.
От миналата година хлебарството и сладкарството са защитени професии, според нея това е една крачка, която няма да има никакъв резултат, ако не се обвърже със задължителна реализация по професията в рамките на 3-5 години.
Четете още: