България без вина по случая с малтретираните в САЩ близначки

България е свършила това, което е трябвало да се направи по случая с малтретираните от осиновителите си в САЩ български близначки, смята адвокат Нели Ганчева, която над 20 години се занимава със случаи на международни осиновявания. Според генералния консул на България в Чикаго Иван Анчев пък САЩ няма да неглижират случая с тормозените българчета, а ще погледнат абсолютно отговорно към него.

"Американската страна ще направи задълбочено разследване по случая. Американската система за защита на децата е изключително силна, добре изградена и структурирана. Този случай няма да бъде неглижиран. В САЩ правата на детето са издигнати на пиедестал", подчерта Анчев пред БНР.

Генералният ни консул в Чикаго увери, че децата вече са на сигурно място в защитена среда и за тях се грижат социални работници. Те са в добро състояние и са спокойни. На момичетата е направен обстоен медицински преглед, като върху тях не е констатирано сексуално насилие.

Иван Анчев подчерта, че консулството ни получава редовно информация за състоянието на момичетата, но крайното решение за тяхното бъдеще е на американския съд, който ще се занимава със случая. Към момента обаче няма яснота за кога ще бъде насрочено делото.

Той изрази предположение, че децата вероятно ще бъдат изпратени в приемно семейство, за да бъде запазена тяхната крехка психика. Двете момиченца, които са близначки, са осиновени през 2011 година от новите си родители.

"Българската държава е свършила работата си по случая, като е изискала максималното по Хагската конвенция и е постигнала двегодишния следосиновителен период на наблюдение", коментира адвокат Нели Ганчева, която над 20 години се занимава със случаи на международни осиновявания и за която това е първи подобен шокиращ случай.

"Когато е станало това осиновяване, САЩ вече са били ратифицирали и приели като действаща Хагската конвенция за международно осиновяване, която много точно очертава правата и задълженията на държавата по произход – откъдето идват децата, и приемащата държава – тази на осиновителите.

В компетенциите на държавата на осиновителите е едно семейство да бъде проучено, събират му се документи, на тази база се изготвя подробен социален доклад. Тези документи пристигат в България. Ако в тях всичко е точно, тогава се пристъпва към определяне на деца за осиновяване. Или някой не си е свършил работата в някоя американска администрация и е създал доклад с невярно съдържание, или всичко е било точно и проблемите са се появили след осиновяването", смята тя.

Ганчева поясни, че много чести са случаите, в които децата, след като минат 5-6 години от осиновяването, се връщат с осиновителите си в България и то не за да си търсят биологичните родители, а за да видят държавата, от която са тръгнали и да получат по-конкретна представа за нея.

"Чуждестранните осиновители не само не крият от децата си, че са осиновени, но и възможно най-рано ги запознават с този факт", посочи Ганчева. Тя обаче призна, че е възможно случаят от Мисури да остави негативен отпечатък върху осиновяванията в чужбина.

/Dnes.bg