Българската армия се нуждае от нова доктрина

Стартирането на реформите в отбраната у нас стана с военната доктрина от 1999 г. Сега, 20 години по-късно, ние имаме доктринални предизвикателства. Това каза Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната, в предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков.
 

Предизвикателствата са свързани с многонационални формирования, посочи Шаламанов.
 

„Докато няма яснота за домакинстването на България при многонационални формирования – военноморски, сухопътни, военновъздушни, много трудно можем да формулираме изискванията към техниката“.
 

Вторият въпрос, който също е много важен, е моделът на развитие на армията, отбеляза гостът.
 

„Идеята, която в момента лансира Министерството на отбраната, за практически държавно-финансирано военно обучение на доброволци за участие в резерва е добра, но това означава малко по-различен модел на изцяло професионалната армия, която в момента имаме, което изисква промени в техниката“.
 

На трето място – много неща се променят във военната сфера – използване на дронове, безпилотни самолети и пр., добави той.
 

„Тези неща, ако не бъдат изчистени доктринално, можем да придобием нещо, което няма да е най-добро за армията“.
 

Шаламанов коментира и проектозакона за доброволна военна служба, който предвижда възможност всеки, който има желание, да премине подготовка в рамките на 3, 6 или 9 месеца, е добра идея.
 

„Трябва да е много ясно какво искаме да постигнем, когато тръгваме в тази посока. Подходът е разумен, защото това ще даде възможност на българите, които желаят да са по-близо до армията, да получат такава подготовка. Въпросът е, че трябват много добри критерии за успех, много добър разчет какво ще ни струва това, дали няма да повлияе на другите програми за повишаване на възнаграждението на кадровите военнослужещи и придобиването на нова техника“.
 

Гостът коментира и придобиването на американските изтребители F-16, както и останалите два проекта за модернизация на армията, предвиждащи закупуване на кораби и военни машини.
 

„Примерът с придобиването на F-16 е много позитивен. Той създава очаквания и увереност, че можем да направим и другите две стъпки“.
 

Шаламанов отбеляза, че аргументът при отмяната на Националната програма за превъоръжаване през 2015 г. беше свързан с липсата на финансови средства - 4,5 млрд. лв. до 2020 г., за да стартират 9 проекта. Сега тези пари ще се изхарчат ударно, но само за три проекта, които покриват едва половината от нуждите на военновъздушните и военноморските сили и още по-малко от тези на сухопътните войски, добави той.
 

„Много е важно е консолидацията около тези три проекта да доведе до национална програма, която да каже как ще бъдат осигурени следващите поне 9 млрд. лв., така че да завърши превъоръжаването до 2030 г. с максимален ефект за индустрията, за цялата страна и с виден принос на България към НАТО и Европейския съюз“.

Bloomberg TV Bulgaria