20% - толкова искат учените от БАН върху заплатите си

Българската академия на науките чества днес 150 години от основаването си с поредица събития.

Въпреки постиженията, с които могат да се похвалят учените през години, това финансирането си остава основен проблем пред тях.

"Голяма част от изследванията, които се правят, имат нужда от съвременна инфраструктура, която е скъпа. Освен това тя после изисква поддръжка. За да се извършват някакви изследвания, са необходими определени материали, които също са скъпи. От друга страна е факторът заплащане на труда на учените", каза пред БНР председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски .

Той подчерта, че началната средна заплата в БАН е ниска – от порядъка на 800 лв.

"Към нея се добавят докторските и прослуженото време. Базовите заплати не са високи. Има доста колеги, които работят по допълнителни проекти, откъдето е възможно да се повиши възнаграждението, но те са с определен период на действие", призна академикът.

По думите му обаче в последните 2 години има подобрение в това отношение.

"2018 г. беше първата година, в която имаме по-голям бюджет от 2009 г. 10 години имаше недофинансиране, което се отрази на БАН и в голяма степен демотивираше учените. Сега тенденцията се е обърнала. Усещаме разбиране от институциите, но това трябва да продължи със същите темпове", обясни той.

БАН предлага трудът на учените да се обвърже със средната заплата, но засега няма индикации това да се случи.

"Затова в момента се борим за солидно увеличение по отношение на процентите, за да може трудът на учения също да бъде адекватно заплатен", каза още академикът.

"Смятаме, че най-малко едно 20% би трябва да е увеличението на труда, за да се обере недофинансирането през годините", каза акад. Ревалски.

Според него най-голямото предизвикателство пред Академията да запази хората си и да привлече и задържи младите. По думите му след 5-6 години БАН ще загуби около 700 – 800 учени по чисто биологически причини.

Dnes.bg