Джипитата ще познават кога се нуждаем от психическа помощ

С физически натоварвания можем да предотвратим депресивни състояния, които се обострят от прехода през зимните към пролетните месеци, съветват експертите. Ако в седмицата два пъти отделяме време за бързо ходене или бягане поне 3 километра, няма да изпадаме в депресия, коментира за БТА началникът на отделението "Депресии, неврози и гранични състояния" в Държавната психиатрична болница в Ловеч д-р Иван Иванов.
Според него проблем е, че вместо физическите усилия, съвременният човек предпочита антидепресантите.
Физическото натоварване кара човека да изпитва удоволствие и радост, заради отделянето на серотонина в мозъка, казва още специалистът. По думите му причините за депресиите могат да бъдат липсата на слънчева светлина, наследствеността, хроничният стрес, както и употребата на психоактивни вещества. Според д-р Иванов най-важното при лечението е да се изясни откъде идва проблемът.
Депресивното разстройство не може да се "самоизлекува", нужна е помощ от специалист.
Освен чисто емоционалните поведенчески промени в депресията има и соматични симптоми, като безсъние, главоболие, тръпнене и изпотяване на крайниците, задух и други, посочи специалистът. По думите на д-р Иванов много често се срещат пациенти с тревожни разстройства или със соматичната компонента на депресията. Възрастовата граница е още от пубертета, допълни лекарят.
Съществува и класическа депресия, която се среща по-рядко. "Възможно е депресивното разстройство да се обостри и човек да изпадне в състояние на чувство за вина, да стане меланхоличен. Това не може да се самоизлекува", допълва психиатърът.
"Всеки в жизнения си път има нужда поне един път от психиатър. При жените е след раждане, при мъжете по повод консумация на алкохол, след психически или физически травми", каза още д-р Иванов. Той отбеляза, че най-добрият лек е физическото натоварване, а също доказано е и положителното въздействие на класическата музика, както и няколко метода в психологията.
Депресията може да се пребори и с йога.
Друг вариант за справяне с депресията са упражненията по йога. Според учителя по йога Любка Янкова те са възможни решения за здравни проблеми както на физическо, така и на умствено ниво, защото човекът е комбинация от двете. "Йога помага както да поддържаме гъвкавостта на тялото, така и да ни освободи от напрегнатостта, тревожността и депресията, да ни зареди с добро настроение. Йога повлиява положително като действа по механизми, подобни на тези на антидепресантите и психотерапията", коментира за БТА специалистът, цитиран от dnes.bg.
Тя добави, че някои позиции в йогата са ефективни за стимулацията и отделянето на ендорфини - хормоните на щастието и редуцират нивата на кортизол - хормона на стреса. Например стойката на глава, при която мозъчните клетки се изпълват със свежа кръв. Много добре действа и слънчевото упражнение, което се прави като загрявка. Изпълнено няколко пъти в умерено или бързо темпо зарежда с настроение, обяснява Любка Янкова.
Стартира национален проект за това как джипитата да познават кога пациент се нуждае от психопомощ.
По последни данни от проучване за психичното здраве у нас /ЕПИБУЛ/, всеки пети българин някога в живота си е имал епизод на психично разстройство, но само при един от четири от случаите, е потърсена специализирана помощ. Данните на ЕПИБУЛ показват, че когато има нужда от помощ, българинът се допитва първо до личния си лекар. Така обаче болният не получава нужната качествена помощ, тъй като джипито най-често лекува само психическите симптоми на психическо заболяване, коментират експерти.
Според тях около 30 на сто от българите, страдащи от някакъв психичен проблем или депресия, се обръщат първо към личния си лекар, а едва 3 на сто търсят помощ от психиатър. В тази връзка Националният център за обществено здраве и анализи /НЦОЗА/ стартира проект "Подобрени услуги за психично здраве". В проекта се предвижда специалисти да обучават личните ни лекари как по-лесно и бързо да познават кога пациентите им се нуждаят от психична помощ.
В рамките на проекта ще бъдат обучени 2500 лични лекари и социални работници в регионите Югозападен, Южен централен и Северен централен, тъй като там има най-висока честота на депресивни състояния, свързани с опити за самоубийства.
Две основни травматични събития в живота заемат най-големия дял в тежестта на психичните и депресивни състояния: неочаквана смърт на любим човек и неочаквани проблеми със здравето. Други събития, които нанасят чести психически травми са: автомобилна катастрофа, свидетел на смърт, заболяване на дете, физическо насилие от съпруг или партньор и т.н.
В извадката на ЕПИБУЛ се отчита също, че жените имат нагласата три пъти повече от мъжете да изпадат в депресии при някои от горепосочените събития. Други групи, които са изложени в по-голям риск от изпадане в депресивно състояние са пенсионерите, безработните и домакините.