Колко да е "еко"? Колко да е "био"? Вижте как ни манипулират в магазина!

Какво е грийнуошинг (greenwashing) и защо е изгоден за бизнеса? Когато екологията стана модерна, производителите разбраха, че „зелените“ продукти се продават по-добре. Маркетолозите започнаха да спекулират с това и по рафтовете се появиха „екологични лампи“, „екологични торбички за прахосмукачки“ и „екологична тоалетна хартия“. Много често това са просто големи думи и всъщност продуктът изобщо не е екологичен, а понякога дори обратното - той е по-вреден за околната среда от неговите аналози, пише "Труд".

Грийнуошингът е маркетингов ход, която кара потребителите да възприемат продукт като екологично чист, въпреки че не е така.

Например, срещнах „екологична“ тоалетна хартия, направена от 100% първична целулоза. Това е грийнуошинг. Хартията от първичната целулоза не може да се смята за екологична, защото суровината за нея е била дървесина, тоест отсечена гора. Много производители се оправдават с това, че гората е възобновяем ресурс. Но не всички от тях инвестират във възстановяването u. Освен това обезлесяването има редица отрицателни ефекти. Например, биоразнообразието намалява, тъй като животните губят обичайното си местообитание, нараства и приноса към изменението на климата, тъй като повече CO2, който преди е бил в горската биомаса, се отделя в атмосферата. Затова е по-рационално и екологично да се произвежда тоалетна хартия от рециклирани материали, след като технологиите позволяват това. В магазините тоалетната хартия, направена от рециклирана целулоза, тоест от рециклирана отпадъчна хартия, е широко представена. Екологичният отпечатък на такава хартия е по-нисък, защото е направена от преработени ресурси, и това обикновено е посочено в състава.

В супермаркета на почти всеки рафт можете да намерите продукти на производители, които използват грийнуошинг, просто трябва да обърнете внимание на знаците „еко“ и „био“. Сами по себе си тези думи нищо не означават. Продуктите трябва да имат международно признат сертификат.

Методи за грийнуошинг - етикети „еко“ и „био“. Най-простият начин е да напишете на опаковката, че продуктът е екологичен. Някои страни имат законови ограничения за използването на такъв език, така че се случва в наименованието на марката да са включени префиксите „ECO“ и „BIO“. Това е начин за заобикаляне на закона и създаване на впечатление за екологичност и така да убедят потребителите в натуралността на продукта.

Използване на зелен цвят - този метод не може да се нарече незаконен, но ако екологията е важна за вас в процеса на покупка, важно е да разберете как производителите могат да ви манипулират. В магазините често се срещат кремове и шампоани в зелени опаковки с изображения на „лист“ и думите „чист“, „натурален“, „фитотерапия“. Оставаме с общото впечатление, че тези продукти са екологични, но всъщност могат да включват парабени (естери на пара-хидробензоена киселина, SLS (маркировката SLS се използва широко при производството на миещи препарати) и консерванти, а самият продукт може да е тестван върху животни.
Използване на несъществуващи еко сертификати. Понякога върху опаковката изобразяват знаци, много подобни на знаците на сертификатите. Това обаче е просто маркетингова уловка.

Например, понякога на продукта е написано, че не е тестван върху животни. Но ако продуктът няма съответен сертификат, потвърждаващ етичността, това може да означава, че не самият продукт е бил тестван, а съставките, които влизат в него. Производителят не лъже, но изопачава информацията и създава имиджа на екологично чиста марка.

Защо хартиените торби не са екологични? За да се оцени екологичността на даден продукт, е необходимо да се анализира неговият екологичен отпечатък от всички етапи на жизнения му цикъл. В този случай се вземат предвид процесът на извличане на суровините, екологичността на производството и опаковането, въглеродният отпечатък по време на транспортирането и едва след това възможността за преработка на опаковката и методът за управление на отпадъците.

Обикновено не мислим как е произведен продукта: какви ресурси са били използвани при неговото производство и колко отпадъци са били генерирани в процеса. Но това се отразява и на екологичността на продукта. Например, производството на хартиени торбички генерира 5 пъти повече отпадъци, консумира повече вода и генерира повече емисии на CO2, отколкото производството на същия брой найлонови торбички. Затова е невъзможно да се каже еднозначно, че хартиената торбичка е екологична.

Най-добрият начин да бъдете по-екологични е доколкото е възможно да се намалите образуването на отпадъци. Не се увличайте да купувате модни дамски тъкани чанти (пазарски чанти) - те също имат екологичен отпечатък. За да е оправдано това, ще е необходимо да ги използвате в продължение на много години. Помислете: може би вече имате подходящи чанти или раница у дома.

Какво не е наред с биоразградимите опаковки? В биоразградимите опаковки обикновено се добавя химическата добавка d2w, ускоряваща материала да се разгражда на микрочастици. Това обаче води до следните проблеми. Първо, химическа добавка само ускорява разпадането на пластмасата в микрочастици. Но ние не виждаме, че именно в тази форма те по-лесно проникват в почвата, водата и се пренасят по въздуха. Второ, пластмасата с такава добавка почти никога не се рециклира. Ако обикновената пластмасова торба може да бъде рециклирана и да u се даде втори живот, това не може да се направи с биоразградима торбичка. Затова биоразградимите опаковки често са грийнуошинг. Те могат да навредят на природата повече от обикновената пластмаса, така че е по-добре изобщо да не ги купувате.

Съществуват обаче истински биоразградими полимери. По правило те се наричат „биополимери“, тъй като суровините за тях не са газ, а растителни продукти, като царевица или картофи. Такива полимери могат да бъдат унищожени чрез компостиране. Те могат да се разлагат и в естествената среда, ако са изпълнени необходимите условия - например да се заровят в почвата и да им се осигури достъп на кислород, правилната влажност и правилната температура. На сметището няма такива условия, така че не трябва да се купуват такива торбички за хвърляне на боклука в тях като „по-екологични“.

Как да различим екологичните от неекологичните продукти?

За да нарече продукт екологично чист, производителят трябва да го докаже. За това е необходимо да преминете през доброволно сертифициране. Това означава, че продуктът е одитиран от независима организация, която го проверява за съответствие с екологичните стандарти на всички етапи от производствения цикъл.

За потребителите най-добрият начин да се уверят, че продукта е екологично чист е да проверят за сертификат. Понякога производителите си купуват сертификат срещу пари от некомпетентна организация по този въпрос или поставят сертификатния знак върху опаковката незаконно.

1. Запомнете най-често срещаните международно признати сертификати и се научете да разпознавате техните маркировки.

Имайте предвид, че сертификатите за храни и козметика могат да варират. Освен това в различните страни се използват различни маркировки.

2. Ако видите маркировката на сертификата на опаковката - проверете я отново.

Първо, трябва да проверите дали производителят го използва законно. За да направите това, отидете на сайта на самото сертифициране и търсете името на компанията и нейния продукт. Сертификацията се издава за всеки продукт поотделно. Ето защо е важно да проверите дали продуктът, който ви интересува, е в списъка. Понякога производителят получава сертификат само за един продукт и го позиционира като екологично чист за цялата си линия. Можем ли да променим ситуацията? Използването на грийнуошинг не винаги означава, че пред нас е лош продукт. Например, един продукт може да има добър състав, въпреки манипулациите с опаковките.

Но ако искате да повлияете на ситуацията, можете да информирате производителя за вашето недоволство.

Кое е главното за грийнуошинга? Производителите манипулират съзнанието с помощта на зелени опаковки, думите „екологично чисти“ и големите думи „био“ и „органично“. Ако видите тези думи - това е повод да внимавате и да проверите информацията.

Единственото потвърждение за екологичността и органичността на продукта е наличието на авторитетен сертификат, който трябва да бъде признат в международен план. Сертификатите от малко известни независими компании често се фалшифицират или се купуват.

* Грийнуошинг - в буквален превод от англ. означава „екологично“ изпрано, подобно на „изпрани пари“