Обществеността в Добрич се поклони днес пред паметната плоча на капитан Димитър Списаревски, останал във военната история като пилота - "жива торпила", за 104-ата годишнина от неговото рождение, съобщават от общината. Цветя през целия ден ще бъдат полагани на мястото на родната къща на летеца - на улицата, която сега носи неговото име.
Капитан Димитър Списаревски загива във въздушен бой на 20 декември 1943 г. в небето на София, като прави първия въздушен таран. Тежко ранен, пилотът се врязва със своя изтребител в противников бомбардировач и така спасява много мирни жители, припомнят историците.
"Понякога изминалите събития, губят своите очертания и сила. Понякога безмилостния ход на времето пренарежда историческата ни съдба. Но има герои, неподвластни на времето! Герои, които знаят как се обича Родината и отдават живота си в името на България. Такъв герой за всички българи е Кап. Димитър Списаревски, пилотът, който с героичния си подвиг спасява София.
Нека на този ден, поднесем цвете на паметната му плоча и се поклоним пред Кап. Димитър Списарвески. Да помним героите!", написаха от Община Добрич във фейсбук страницата си.
Капитан Димитър Списаревски (1916 – 1943) е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, припомнят от Националния военноисторическия музей.
Завършва въздушния взвод на Военното училище в София (1938) и специализира висш пилотаж в Германия (1938 – 1939) и Франция (1943). Служи като пилот в 6-и изтребителен полк (1939), командир на крило във 2-ри въздушен полк (1940), старши инструктор в Изтребителната школа на Въздушния учебен полк (1942) и ротен командир в Школата за младши технически персонал в Карлово (1943).
Началото на англо-американските въздушни удари по територията на България посреща в състава на 3/6 изтребителен орляк на летище Божурище. На 20 декември 1943 г. формация от 100 противникови самолета се насочва към София и поручик Списаревски влиза в своя първи и последен въздушен бой.
Попаднал в бомбардировъчна група на противника, той директно атакува нейния водач и се врязва в американски Б-24 „Либърейтър“ като извършва първия в историята на българската военна авиация въздушен таран. От силния удар огромният четиримоторен бомбардировач се разпада на три части и заедно с изтребителя Ме-109 „Стрела“ пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.
За изключителната си смелост и героизъм посмъртно е награден с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас и повишен в чин капитан (1944), а през 1992 г. – в чин полковник.
В постоянната експозиция на Националния военноисторически са изложени неговият кортик и писма до майка му.
Черно море