"Безплатното" саниране с варианти: Пари за бедни, самоучастие за богати

От старта на националната програма за енергийна ефективност на жилищни сгради в началото на 2015 г. до септември 2020 г. са били оздравени и въведени в експлоатация 1902 сгради. Това разкрива регионалният министър Петя Аврамова в отговор на въпрос за резултатите от програмата за "безплатно" саниране на депутата от ГЕРБ Данка Зидарова-Люртова, пише "Сега".

"Безплатно" е с кавички, защото санирането на стари панелни блокове не струваше нищо на техните обитатели, но всъщност глътна цели 2 млрд. лева, дадени от бюджета, т.е. от всички данъкоплатци. Парите отидоха оновно за лепене на изолация и за смяна на дограма, като бяха изхарчени при сибно завишени цени, поради което и стигнаха за много малко сгради - от над 5000 желаещи едва около 2000 получиха финансиране. 

"До приключването на настоящия първи етап на програмата трябва да се обновят още 120 сгради на територията на 15 общини", посочва в отговора си министър Аврамова. От тях само 33 обаче са със стартирали строително-монтажни работи (СМР). Останалите са на различни подготвителни етапи – например 40 сгради са с обявена обществена поръчка за СМР/инженеринг, но нямат сключен договор.

За предстоящия втори етап на програмата Аврамова обяснява, че ще се търси съкращаване на държавното участие в процеса, което ще се компенсира с други източници на средства, като за целта ще се разширява „прилагането на финансови инструменти, които ще мобилизират финансиране от частния сектор”.

За собствениците на жилища регионалното ведомство обмисля схема, по която ще им се осигуряват нисколихвени и/или безлихвени кредити – „при запазване на 100% грантов компонент в рамките на целеви социални политики, включително от страна на местните власти”. Иначе казано, изглежда само най-бедните ще могат да разчитат на пълна подкрепа от страна на държавата.

По данни на регионалното министерство за петте години на програмата досега са били регистрирани 6819 сдружения на собственици в многофамилни жилищни сгради. Те са подали 5723 заявления за интерес и финансова помощ, от които 5112 са били одобрени. Към Българска банка за развитие са били подадени 5358 искани за сключване на договори за целево финансиране. Подписаните договори са 2022.