Животът или парите? Какво най-много притеснява хората на прага на локдаун?

За теориите на вероятностите допринасят и противоречивите ограничения, които налага държавата, категорични са експертите. Справя ли се властта с пандемията и какво най-много притеснява хората, изправени пред новите мерки?

8 месеца след първите строги ограничения, обществените нагласи към тях са все така разнопосочни. Въпреки различните статистики, социолозите изчисляват, че доверието в управленските ходове за овладяване на кризата, спада. А причините са различни.

"От самото начало трябваше да се каже ясно този път такава е тактиката, това ще правим, да знаете, че така може да стане. Вместо това се създаде едно усещане за хаос. Дори и да няма хаос, той се създаде и сега с късна дата се преминава към късни мерки", каза социологът Първан Симеонов.

Според политическия психолог Антоанета Христова посланието трябваше да бъде още по-категорично.

"Трябваше да бъде още по-заявяващо причините и следствията. По-голямата категоричност на мерките успокоява психиката. Хората са абсолютно равнопоставено разпределени в силно не одобрявам и силно одобрявам", подчерта тя.

Най-често неодобрението идва от икономическите страхове на хората, че със затварянето на редица обекти, ще се стигне до неспособност да осигуряват прехраната си.

"Притеснени сме много. Имаме 4 обекта – 3 от тях в мол, другият навън. Оставят хората на улицата за втори път", сподели собственичка на магазини.

Други имат различни опасения.

"На този етап трябва вече може би постепенно нещо да се измисли, а не така крайно от един път и от понеделник за сряда. Така не става", категоричен е жител на София.

Тревожността сред българите е върнала високите си стойности от март 2020, когато бяха регистрирани и първите случаи на Ковид-19 в страната. Това показват данни от проучване проведено от департамент ”Психология” в Института за изследване на населението и човека към БАН сред 673 изследвани лица.

Според Световната здравна организация (СЗО) страхът и безпокойството по време на пандемията от коронавирус са напълно нормални емоции, а за овладяването им спомага създаването на устойчив дневен режим.

От организацията потвърждават, че обездвижването, изолацията, загубата на доходи и страхът могат да предизвикат психични разстройства или да изострят съществуващите.

Тези условия на живот предразполагат към развитие на зависимости към алкохол, лекарства или наркотици, с цел да бъдат овладени състояния на безсъние и тревожност, което всъщност не се случва.

Пациенти с предшестващи психични или неврологични заболявания или вече съществуващи зависимости са в пъти по-уязвими, особено ако достъпът до медицински услуги е ограничен.

Как се промениха страховете ни от началото на пандемията и по какъв начин можем да ги овладеем ефективно? Разговор по темата с д-р Велислава Донкина - ръководител на звеното за психологична и медицинска грижа в НСБАЛХЗ в предаването "Директно‘‘ по Bulgaria ON AIR.