Добрич изнесе 300 бездомни кучета в Германия

Почти 1 000 кучета от Добрич спаси през отиващата си 2020 година сдружение „Обич за обич”, сподели за Про Нюз Добрич председателят му Мария Великова. Над 300 от животните са осиновени в Германия. „Тук почти не давам кучета, защо българинът няма култура за отглеждането им”, посочи Великова. По думите й дава домашни любимци само ако ще се гледат в домашни условия, но не и в двор.

„Обич за обич” поддържа партньорски отношения с организация в Германия, която търси домове на четириногите. После връща информация как те са осиновени. По думите на Великова предварително правят проучвания, проверяват осиновителите, за да са животните на хубаво място, да са щастливи.

Проблемът е, че българинът няма съзнанието да си кастрира животното, обясни председателят на добричкото сдружение. По думите й, когато се роди поколението, го изхвърля безотговорно – дали в края на селото, дали в началото на града, на всевъзможни места. „Мислят, че са благородни, чакат ги да прогледнат и ги изхвърлят. Което оцелее роди един, два пъти и няма как да бъде прекъсната популацията. Там е разковничето”, обясни Великова. По думите й е важен контролът на държавата – да бъде всяко куче регистрирано и да се проследи женското дали ражда.

Мария Великова разказа, че още през 2003 година е направила предложение да се вдигне такса куче, за да бъде стимулиран собственикът да си кастрира животното.

Изоставят се основно кучета от породата, която е на мода, сподели председателят на „Обич за обич”. Навремето са били изхвърляни немски овчарки, после далматинци. В момента били модерни кучета от породата кане корсо. Според Великова доста често се изостават и питбули. По думите й те почти винаги са употребени – или за разплод, или са обезобразени, с по три крайника и т. н. В момента в Кастрационния център на сдружението има 11 питбула, които са неосиновяеми. „Трябва абсолютно да вярваш на човек, за да му дадеш такова куче. Иначе не знаеш каква може да му е съдбата, може да е за примамка или за какво ли не”, каза председателят на „Обич за обич”. Тя сподели, че няма обяснение за психическото състояние на хората, които гледат как се изяждат едни живи същества. По думите й тези питбули остават в центъра и изискват специални условия, защото не са виновни за навиците, които са придобили от лошия човек.

Кастрационният център съществува от 2002 година, ние сме първият приют в страната, сподели Мария Великова. Тя разказа, че още докато Лъчезар Росенов е кмет на Добрич е сключен експериментален договор с тях за спиране на популацията. Дотогава законът регламентира, че ако до 14 дни никой не потърси дадено куче то с евтаназира. След това добричката организация работи с немски партньори, които са ги запознали с програмата, разработена и финансирана от английската кралица след Втората световна война. Когато популацията е била свръх тя плаща, за да се намери хуманен начин за решаване на проблема. Установява се, че в един град, където са кастрирали и върнали кучетата те са изчезнали. Там, където са ги умъртвили, за две години на експеримента са се възстановили в същото, дори в по-голямо количество.

С тази немска организация Кастрационният център работи до 2014 година, а до тази година – с друга. В момента сдружението „Обич за обич” е самостоятелно.

Мария Великова разказа, че след като кучетата бъдат кастрирани в 80 процента от случаите се връщат там, откъдето са били взети. По изключение – когато има починал човек, когато няма къде да отиде или няма информация животното остава в Кастрационния център и му се търси нов дом. Според председателя на „Обич за обич” е много важно да бъдат върнати точно от там, от където са взети.

За осиновителите от Германия Великова сподели, че хората проявяват съчувствие и правят добро на едно безмълвно, което, ако имаш сърце, го чуваш какво ти говори. „Ако нямаш сърце, каквото и да ти кажат и на просяка няма да обърнеш внимание”, категорична е тя.