Пандемичен феномен: В условията на криза, заплатите в България нарастват!

Въпреки затварянето и увеличаването на безработицата до многогодишен връх, още към средата на миналата година заплатите в България са започнали да се покачват. Това сочат данните на Националния статистически институт (НОИ), предаде "Монитор".

Всъщност през юни индексът на номиналната средна заплата (2019 г. = 100 пункта) е достигнала равнище от 107,8 пункта, което е по-висока стойност от пика си от ноември 2019 г. (107,3 пункта).

Същевременно реалната средна заплата се възстановява даже с още по-бърз темп, след като между ноември и февруари миналата година изгуби цели 4,2, понижавайки се до 101,1 пункта, като по този начин все пак остана малко над средното за предкризисната 2019 г.

Тези феномени са в унисон с анализа ми на данните за заплатите в страната, публикувани от Министерството на финансите през октомври. Тогава информацията на ведомството показа, че се наблюдава понижаване на броя на хората, получаващи възнаграждение около минималната работна заплата, т.е. към 560 лв.

Именно нискоквалифицираните в България понесоха по-сериозния удар на пазара на труда, а в последствие - и от свиването на парите, изпращани от чужбина.

За сметка на това данните показаха също, че кохортите от хора, подаващи данъчни декларации за възнаграждения, надвишаващи минималната работна заплата, се увеличават. Казано иначе, повече хора получаваха по-високи заплати през кризисната 2020 г., отколкото при предкризисната 2019 г.

Същевременно от юни до края на годината средната работна заплата общо продължава да расте - от 1355 лв. до 1468 лв. към края на декември.

Разбира се, благодарение на административните повишения на възнагражденията в бюрокрацията, чиито заплати бяха изстреляни с 25% от управляващите, държавните служители приключват годината с едни гърди напред пред частния сектор - 1628 спрямо 1415 лв.

От Statista правят сравнение със заплатите в Румъния, където след относително възстановяване между май и юли, след този месец възнагражденията отново са надолу през август. Така в северната ни съседка те се задържат под равнището от ноември 2019 г., когато беше достигнат предишния им пик.