Честит имен ден на тези, които красят света

Днес имен ден празнуват всички, които носят името Красимир и Красимира. На този ден Православната църква чества деня на Св. 42-ма мъченици в Амория - храбри военачалници, пожертвали се в името на християнската вярата през 840 г. Тези християнски мъченици били военачалници и пострадали за вярата през 840 година в гр. Амория, в малоазийската област Фригия.

Красимир значи "който краси света". Според етнолозите името възниква през Възраждането като свободен превод на гръцкото "Козма".

Още когато кръщават децата си с тези хубави имена, родителите ги орисват да бъдат красиви и мирни, да радват дома им и да красят живота им.

Историята

Град Амория бил дълго обсаждан от мохамеданите в началото на IX век, при византийския император Теофил (829–842 г.) Християните се защищавали мъжествено и врагът вероятно щял да отстъпи, ако между жителите на града не се намерил предател. Очаквайки голяма награда за предателството, той показал на мохамеданите уязвимата страна на крепостната градска стена и по такъв начин градът бил превзет и предаден на огън. По-голямата част от жителите и войниците, които защищавали града, били избити или отведени в робство. Победителят заповядал да затворят в тъмница главните военачалници. Те били 42-ма души. Църквата почита еднакво паметта на всички тези мъжествени вождове, които се оказали и добри войници, и верни служители на Христа.

За тях предстояло тежко изпитание. Напразно император Теофил предлагал за тях богат откуп. Победителят отхвърлял всякакъв откуп: той искал най-вече да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел употребил всички средства. В мрачната тъмница на пленниците постоянно дохождали пратеници от мохамеданския началник, за да ги убеждават да признаят Мохамед.

Врагът действал ту чрез заплахи и строгост, ту чрез ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото изпитание, все повече и повече укрепвали духом. Те търсели сила и утеха в постоянната молитва, благодарели на Бога, Който им пратил страдания и чрез това им посочил средство да загладят прегрешенията на предишния си живот. Те всички радостно и спокойно очаквали смъртта, за да се съединят с Иисуса Христа и да придобият вечните блага на бъдещия по-добър живот. Военачалниците-християни били осъдени на смърт и посечени с меч.