IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 18°
България
15:15 | 26 юни 2021
Обновен: 18:01 | 26 май 2024

Какви тайни крие морето от Балчик до Шабла

Истории за пирати, съкровища и морски драми

По материала работи: Слав Велев
Какви тайни крие морето от Балчик до Шабла

Първите мореплаватели и пирати тръгват от района на Северното Черноморие. То крие тайни за корсари и съкровища, за пиратски набези по море и по суша. За тях разказва пред читателите на Про Нюз Добрич Мартин Желязков. Той е завършил „История“ със специализация „Археология“ и магистратура „Културен туризъм“, където е изучавал морска история и култура, екскурзовод. Работил е и като археолог.

Пиратството започва по Добруджанското Черноморие. Това става ясно от разказа на историка Мартин Желязков от Шабла. Разказва, че според подводно-археологическата българо-полска експедиция от 1979-1980-1981 година, водена от проф. Михаил Лазаров, край Шабла са живели карите, които идват от  Мала Азия, от Йонийските острови. Идват тук втората половина на второто хилядолетие преди Христа. Смятат се за праисторическите мореплаватели, още през бронзовата епоха. Служили в екипажа на египетската империя и всеки път, когато критският цар Минос или Миной, искал моряци за корабите си, те се отзовавали. Но карите познавали и риболова. Ловели риба, били ловци на делфини и тюлени. Но познавали и корсарския занаят. Така че те били както първите мореплаватели, така и първите пирати. Нападали други кораби – на микенци, критяни, троянци, траки и др., и така са се изхранвали. Според експедицията тук е имало порт Кария. Част от подводния риф е надграден. Крепостта от кари, която е била още по-навътре в морето, е потънала.  

Смята се, че карите са първите моряци, които са дошли тук и са направили пристанище. Те са се занимавали с риболов, с морска търговия, с военно дело, с пиратство. А Кария е първата колония. 

Друга експедиция, която преминава през Черно море, е тази на аргонавтите, твърди Мартин Желязков. Тя е пиратска, защото участниците в нея искат да отмъкнат Златното руно от грузинския цар. В нея участва и родопския цар, певец и жрец Орфей. Той е от Родопите, но, когато идва тук по българското Черноморие, се заселва в района на Яйлата. Тук Орфей се научава да свири на лира и цитра от морските и полски птици и от морските прибои. След това си прави лира от рогата на убит сръндак. Започва да проповядва чудесата на Дионис, който се развива в района на Балчик. Тук се развива и култът към Кибела – в Дуранкулак, към Херакъл. Култът към Орфизма е от бронзовата епоха, от най-културния период на праисторията. Орфей е участвал в тази пиратска експедиция за Златното руно и е преминал през северното добруджанско крайбрежие, продължава разказа си историкът.

През античността тук има един много сериозен пират. Той е на нос Калиакра, но напада и близкия румънски град – Калатида или Калатис, днешна Мангалия.  Там са търсили помощ как да се отърват от крайбрежния пират Лизимах, който идва от Тиридис. Легендата разказва, че той е имал съкровище от монети и съдове, което се търси вече 2500 години. Знае се само, че е укрито в карстова пещера. Но между Калиакра и Шабла те са около 100. Така всъщност никой не е успял да открие съкровището на Лизимах. Според Мартин  то е паднало в морето, затрупано е в пещерата и никой не може да го намери.  

Друг пират, който е действал тук е  Резос. Мореплавател, участник в Троянската война, тракиец от Западните Родопи, но и пират. Други тракийци, мореплаватели, са тиризите. Затова древното име на нос Калиакра е Тиризис, обяснява Марртин. После става акри, а „Калиакра“ означава „хубавия, красив нос“. Тиризите  са били ловци на риба, търговци, но и  пирати. А микенците са били посредници.

За друга интересна пиратска история ни разказва Мартин. Тя е за  римския поет Овидий, който преминава през Одесос /Варна/, през Тиризис и е заточен в Томис /Констанца/.  Той прекарва няколко години в каторгата в Томис, където се запознава с корсари, които му помагат да избяга. Според истинската история корабът корабокрушира и той се удавя. Легендата обаче разказва, че населението на Яйлата, което е било скитско, го укрива в пещерите там. И Овидий остава там, където е имало пещерен град колония със  101 пещерни жилища.  

В района на добруджанското крайбрежие пиратството е брегово. Не като по Карибското крайбрежие, където са действали Жак Картие, Веселия Корсар, Франсис Дрейк, Морган, Черния пират. През Средновековието тук Добротица създава първия флот в България. Като морска крепост той започва да търгува и да си съперничи с италианските републики Венеция и Генуа. Затова се смята, че Калиакра е пиратско пристанище на генуезците. Те си съперничат, достигат до морска битка, при която попада в плен и младият пътешественик Марко Поло. Така генуезците превръщат Калиакра в тяхно пиратско пристанище. Достига се до договор за търговия с Калиакра. При това те си съперничат с Венеция – едните помагат на Османската империя, другите са против нея. Генуезците правят колонии и на Крим. Те първо са пирати, а после стават и мореплаватели и търговци. А после остават търговци и стават антиквари.

Запорожките казаци са избягали украински крепостници, но и пирати. Имали подобни плоскодънни лодки като викингските дракари. Османската империя искала да затвори Черно море само за себе си, но от Украйна проникват казашки „чайки“, водени от запорожките атамани. Когато идват тук, те преминават и през Добруджа, нападат Балчик, Каварна, Калиакра, крайбрежието на Шабла и достигат до Несебър и Созопол. През 1623 година временно присвояват манастира Йоан Предтеча в Созопол.

Пиратите казаци разбират, че Несебър, Созопол, Балчик, Каварна забогатяват като морски пристанища. Особено в Несебър и Созопол трябвало населението на година да направи по една турска гемия за империята. Затова запорожките казаци започват да грабят крайбрежните градове – както в Южното Черноморие, така и в Добруджа. Грабят олтари, кръстове, свещени съдове. Обаче обират и посудата от къщите на капитаните, както и монетите.  През 1606 година запорожките казаци отмъкват и обират няколко турски гемии. Тогава Османската империя се принуждава да сключи договор с тях през 1649 година и те вече свободно можели да си мореплават, включително и по Добруджанското Черноморие. Но казашкият атаман Богдан Хмелицки забранил да се извършва пиратска дейност.

В по-ново време, през хайдушките времена, пират е бил Вълчан войвода. Той е действал по Южното Черноморие, но Зейтин борун, наречен е така или „Маслен нос“, защото там са разбити много кораби със зехтин. Има много счупени амфори и много пирати са обирали.

В Добруджа има един друг вид пиратство – бреговото пиратство, разказва  Мартин Желязков. То започва още от дълбоки времена. По времето на Кария хората играели танци около огъня и разчупването на пламъка заблуждавало корабите и местното население ги обирало. В Тюленово и Камен бряг. В миналото Тюленово се е наричало Калъч кьой, а Камен бряг – Каяк бей. Там в мъгливо време палели огньове и са заблуждавали гемии, корабчета, които се блъскат в скалите и са се разбивали. Морските корсари и живеещите тук не са им прощавали.

Други пирати поставяли на главата на кравата фенер. Когато тя клати главата си, заблуждавала корабите и те също са обирани от селяните.

Последният вид брегово пиратство е имитацията на фар. В ямурлука или в пояса се слага газов фенер и връхната дреха се разтваря и затваря. Някои по-малки кораби, гемии се заблуждават и се удрят в брега.

Не е останал потънал или нуждаещ се от помощ кораб, който местните хора не са обирали. За такова пиратство в местното село Крапец живеел крайбрежния пират бай Ламби Ламбата. Зная тази история от моя дядо. Та, бай Ламби седял в местната кръчма и вечер се разхождал и разтварял и затварял ямурлука. Има две-три по-малки гемии, които са обрани от него. Е, това пиратство не може да се сравни нито с казашкото, нито с друго, то е просто брегово пиратство. Но си е занаят. Но е много характерно за нашия край – края на 19-и, началото на 20-и век.

Брегово пиратство има и днес, обяснява Мартин. Спомня си, че когато бил ученик, имало кораб с портокали край Езерец, който морето изхвърлило. Хората обраха портокалите и си направиха ракия. Както и случая с цигарите Марлборо или корабите с мебели, допълва историкът.

Още новини от Добрич и региона четете на ПроНюзДобрич

Коментари

Новини Варна