Отбелязваме 100 години от смъртта на Иван Вазов

През 2021 г. се навършват 100 години от смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов, припомня Нова ТВ. Националният литературен музей традиционно организира поклонение в негова памет, което ще се проведе днес от 11:00 ч. на гроба на твореца, намиращ се в градинката зад църквата „Св. София“. На панихидата ще присъстват представители на Националния литературен музей, родственици на Иван Вазов, представители на държавни, научни и културни институции в страната.

Рецитал на Вазови стихотворения ще изпълни актьорът Георги Златарев. По повод 100-годишнината от смъртта на поета, в къща музей „Иван Вазов“ – София ще бъде подредена временна изложба с експонати, свързани с кончината му: посмъртната маска, програма на погребението на поета, организирана от Министерство на народното просвещение, списък на Вазовите произведения, поставени в гробницата при полагане на тленните му останки, фотографии, писма, рисунки и др.

Днес през целия ден, в къща музей „Иван Вазов“ ще звучи непреходното Вазово слово!

Народният  поет   Иван  Вазов  умира в четвъртък, 22 септември 1921 г.  Ето какво пише неговата  сестра Въла Вазова - Фетваджиева,  която се е грижела  за  брат си  в  последните години  от  живота  му и  живеела  в  неговата къща:

                                "20   септември,  вторник.
                                 По   всичко  се  виждаше  -  по  приготовленията,  по  закуските,  които  носеше,  -  че  бачо   очаква  госпожа  Е.  Тя   не  дойде.   Бачо  излезе  към  11  часа.   На  обед  дойде  заедно  с  брат  ни  Бориса.  Забелязах,  че  е  малко  нервиран....
                                  Като  си  излезе  Борис,  подпрях  бачо  с  две  възглавници  на  канапето,  тъй  както  беше  полулегнал,   завих  го  и  му  казах,  че  ще  го  събудя  след  половин  час.   Оплакваше  ми  се,  че  като  спи  денем  повече,   и  нощем  повече  го  задушава  и  не  може  да  спи.   След  половин  час  отидох  да  го  събудя.   Той  току-що  станал.  Каза  ми:  "Щях  да  се  задуша"  -    тъй  лошо  спал!

                                   21  септември,  сряда.
                                  Сутринта  излезе  рано,  даже  не  си  пи  чая.  После  е  дошла  и  Е.  /Евгения  Марс/
Не   зная  кога  е  дошла,  но  момичето  ми  каза,  че    "господарят"    е  взел   едното  шише  ракия,   топъл  хляб  и  бил     горе    "с   оная".     Момичето   /прислужницата/    не  и  знаеше   името.   Бачо   излезнал  с  нея  и  после  -  не  зная,   но  се  върнал  с  Бориса  за  обед.
                                   Правеше  ми  впечатление,   че  бачо  е  нещо  невесел,   угрижен  и  отпаднал.   Следобед  взема  само  сладко  -   кафе  не  искаше,   а  после  излезе.
                                   Следобед  отидох  на  гости  у  Мара.  Беше  Света  Богородица  /малка/,   като  се  върнах,  попитах:  "Бачо   тука  ли  е?"   Казаха   ми,   че  си  дошъл  към   шест  часа   и  легнал   облечен  на  кревата.   Веднага  отидох  при  него.   Той   се  беше  завил  с  халата  си  и  спеше.   Стори  ми  се  много  чудно,   пръв  път  го  виждах  да  лежи  на  кревата  облечен.    Извиках  му:   "Бачо,   бачо,   защо  спиш?"     Попипах  челото  му,   нямаше  огън.   Милвах  му  косата  и  исках  да  го  разсъня.  Повиках  го  да  стане.   Каза   ми:   "Много   съм   уморен,   искам   да  поспя".    Казах  му,   че  ще  му   донеса  да  пие  чай.    Когато   се  качих  пак,   за  да  му  кажа,  че  чаят  е  готов,  сега  ще  му  го  донеса,  помоли  ме  да  не  му  давам  нищо  и   да  го  оставя  спокоен   да  си  почине  -   не  бил  спал  две-три  нощи,  писал   "Престолът".    Каза   ми:   "Дадох   да  се  препише  и  сега  ще  си  почина."...
                                      Аз   мислех  да  остана  още  при  бачо.   Тоя   сън   не  ми  се  харесваше.   Но   Събка  не  поиска  да  легне  без  мене  и  аз  се  принудих  да  сляза  и  да  си  легна  с  нея.   Завих  добре  брата  си  да  не  изстине,  запалих  всички  лампи  в  спалнята,   в  кабинета,   та  дано  светлината  да  го  разбуди.  Часът   беше  11   и   половина    през  нощта....

                                       22   септември,   четвъртък.
                                      Слязох  снощи   долу  със  СЪБКА,   но  не  заспах   до   четири     часа.   През  нощта  нищо  не  се  чуваше  горе.   Около   шест  часа  се  събуждам  и  припкам  горе.   Отивам  при  бачо,   той  в  басмената   си  роба  седи  на  кревата.   Каза  ми,  че  в   12  часа  станал,   съблякъл  се  и  си  легнал.
                                      И  после  продължи:  "Ами  ти  защо  се  грижиш  толкова  за  мене?   Не  грижи  се,   не  грижи  се,   сестро!"
                                      Казах   му,   че  има  и  сънна  болест,   като  исках  да  внуша  и  нему,  че  сънят  му  не  е  хубав,   та  да  вземе  мерки.    Тогава  той   ми  посочи  пръста  си  и  каза:  "Аз  не  се  давам,  не  се  давам!"   После  ми  поиска  французкия   вестник.   Дадох  му   "Мир",   който  беше  при  мене.   Пак   ми  поиска  "МАТЕН"    и  аз   му  го  дадох.   Като  почна  да  чете,  излезнах   си    спокойна.
                                      Към   10   часа  отидох  да  го  видя  и  да  му  кажа,   че  излизам  с  момичето  на  пазар,   за  да  знае,  че  няма  никого  в   къщи.
                                       Към   11   часа   момичето  се  върнало  от  пазар;  той   попитал  тука  ли  съм  и  излезнал.   Имаше  половин  час,  откакто  се  бях  прибрала,   когато  бачо  се  върна  за  обед...
                                        Попита  какво  има  за  ядене;  между  другото  казах,   че  имаме  и зелен  фасул.   Сипа   си  малко...   Поиска   сода  за  виното.   Събка   я  донесе  отвън  и  когато  бачо  слагаше  вилицата  в  устата   си,   хлъцна  глава  назад   върху  стола.   Помислих,   че  се  шегува,   че  му   се  не  харесва  яденето.   Събка,   която  седеше   насреща  му,   извика:  "Вуйчо,   какво   направи?"   Той   изви  очи   със  студен,   премрежен  поглед,   погледна   нея,   после  мене.
                                         Всичко  това  стана    може   би   в    по-малко   от  две-три   секунди.    Веднага  взех  главата   му   в  ръцете   си.   Събка  припна   за  доктор,   а   момичето  носеше  вода,   с   която  го  поливах  и  разтривах.   Разтривах  вратните  му  жили  и  го  мокрех.   Той   говореше   нещо,   но  аз  не  разбирах   какво   говори....
                                         Когато  дойде  д-р  Бочаров,   най-малко  след  половин  час,   той   ми  каза,  че  трябва  да  сложим  бачо  на  канапето,   защото   до  това  време  аз  все  го  придържах  в  себе  си.
                                        След   като  го  сложихме  на  канапето,   докторът  каза  да  му  дам  старо  вино  или  коняк.   Мислех,  че  бачо  няма  ме  чуе  и  исках  сама  да  разтворя  зъбите  му,  които  бяха  стиснати,   но  като  видях,  че  не  можех,   извиках:  "Моля  ти  се,   бачо,  отвори  устата  си,  за  да  ти  сипя  коняк."
                                        Той   разтвори  устата   си   и   аз   чух  как  той  глътна  коняк   през   гърлото....
                                        Прегледа  го  тогава  д-р  Бочаров  и  каза,  че  сърцето  му  е  много  слабо.  След  десет   минути   гърдите  му  се  покриха  със  сини  петна.
                                         ТАКА   СВЪРШИ   ТОЯ  НАШ   МНОГОЛЮБИМ   И  ПОЧИТАН  БРАТ  И  ПОЕТ."