За хляба и хапчето. Оскъден живот! Как оцелява българският пенсионер?

Много пенсионери продължават да работят, теглят пари от спестяванията си и дават имоти под наем, за да осигурят пари в семейния бюджет.

Големи разлики има в доходите и разходите на пенсионерите спрямо останалите домакинства в страната. Пенсионерите дават за храна 36,2% от всичките си разходи, а за алкохол и цигари - още 3,1%, показват данни на Националния статистически институт. В домакинствата без пенсионер за храна отиват само 27,4% от разходите, а за алкохол и цигари - още 4,7%, пише "Труд".

Като цяло пенсионерите живеят с 25% по-оскъдно от по-младите домакинства, в които няма пенсионери, става ясно от данните на НСИ.  Причината за това разликата да не е още по-голяма е, че по-младите обикновено се грижат за деца, което увеличава разходите им, а много пенсионери продължават да работят и теглят от спестяванията, за да закърпят бюджета си.

Освен за храна пенсионерите дават и доста големи суми за здравето си - 653 лв. на човек на година, което прави 11,9% от всичките им разходи. Същевременно в домакинствата, в които няма пенсионери, дават за здравето си само по 244 лв. на човек на година, или 3,5% от разходите си. За плащане на сметки за ток, вода и парно пенсионерите дават още 18,7% от разходите си, при 11,4% за по-младите семейства. В домакинствата без пенсионер обаче 19,9% от парите отиват за плащане на данъци и осигуровки, докато тези разходи при пенсионерите са незначителни. Хората, които още не са достигнали пенсионна възраст, имат близо четири пъти повече разходи за транспорт и над три пъти повече разходи за свободно време и образование от пенсионерите.

В домакинствата, в които има само пенсионери, средният доход на човек е 6278 лв. за година, което прави по 523 лв. на месец. А в семействата без пенсионер средният доход за година е 8187 лв., или 682 лв. на месец, показват данните на НСИ. Пенсиите осигуряват 80,6% от доходите на пенсионерите. Другите две най-важни пера за доходите на пенсионерите са заплатата, тъй като много от тях продължават да работят, както и изтеглени суми от спестяванията. Заплатите осигуряват 6,2% от доходите на пенсионерите, а изтеглените спестявания - 3,5%. Освен това някои пенсионери имат имоти, които дават под наем.

При домакинствата без пенсионер близо 82% от доходите са осигурени от работната заплата. Други 9,1% идват от самостоятелна заетост, т.е. работа без началник или от собствен бизнес. Младите и хората на средна възраст често получават социални добавки като например за деца, взимат кредити, но също често се налага да теглят от спестяванията си, за да закърпят семейния бюджет.

Годишният доход на човек е средно 7288 лв., което прави по 607 лв. на месец, показват данните на НСИ. Сумата е доста малка като се има предвид, че средната заплата надмина 1500 лв. Причината за това е, че доходите се разделят между всички членове на домакинството, сред които може да има безработен, пенсионер или дете. Но има съществена разлика между доходите и разходите на домакинства, които се състоят само от един или двама пенсионери, и тези в които няма нито един пенсионер - например двама съпрузи и детето им живеят отделно от родителите си.

На трапезата

Намаляват шоколада, хапват повече хляб

Пият и пушат по-малко

Пенсионерите ядат повече хляб и месо отколкото домакинствата без пенсионери. Но това се дължи на малките деца в по-младите семейства.

Домакинствата, в които има само пенсионери, ядат повече от семействата, в които няма пенсионери, показват данните на НСИ. Това обаче се дължи на факта, че в семействата без пенсионери често има дете, което яде доста по-малко храна от родителите си. А данните за потреблението на основните храни се разделят между всички членове на домакинството. Така се оказва, че младите съпрузи с две деца ядат по-малко храна на човек спрямо домакинство от двама пенсионери.

Младите и хората на средна възраст ядат повече от пенсионерите само определени храни като например луканки и филета, плодови сокове, шоколад и бонбони, като освен това пият повече алкохол и пушат повече.
При домакинствата само от пенсионери всеки изяжда средно по 98,5 кг. хляб и тестени изделия на година, и още близо 12 кг. брашно. В семействата без пенсионер изяждат само по 68,7 кг. хляб и 8 кг. брашно на година. При потреблението на месо разликата също е голяма. В домакинствата от пенсионери всеки изяжда по 42,7 кг. месо на година, а при семействата без пенсионер - само по 33 кг.

Пенсионерите ядат и повече месни произведения (15,5 кг. срещу 12,5 кг. за по-младите), кисело мляко (40,6 кг. срещу 24,7 кг.), сирене (15,2 кг. срещу 10,4 кг.) и яйца (196 срещу 137 броя).