Навършват се 149 години от залавянето на Васил Левски

"Залавянето на Васил Левски" от Никола Кожухаров

На днешния ден преди 149 години е заловен от османските власти Васил Левски - Апостолът на българската свобода.

На 26 декември 1873 г., придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново. По пътя извън Ловеч злощастно са срещнати от турски конен патрул. Старшият – не остава задоволен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, за да види колко коли тор трябва да се изсипят, но предпочита да не рискува в схватка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче веднага в Ловеч за срещата и оттам е организирана хайка за залавянето на подозрителните лица.

Според други предположения предател от хана в Къкрина известява за съмнителен гостенин. На 27 декември 1872 г. е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче. Общо 15 заптиета, обграждат рано сутринта ханчето, което е държано под наем от Христо Цонев Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало през деня. Затова Левски, въпреки че има тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов, преценява, че само ще навреди на невинен човек и се опитва да излезе незабелязано през вратника на яхъра, но там също има засада. При бягството вероятно се закача на вратницата и заптиетата успяват да го повалят на земята.

Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, но сам е улучен от куршум, който го засяга зад лявото му ухо, което е и наполовина отсечено от удар с нож при борбата. Притеклите се на помощ заптиета успяват да го уловят и вържат.

Васил Левски дава обяснение за залавянето в Къкринското ханче пред Софийската извънредна следствена комисия на 9 януари 1873 г. Пред съда Левски се държи изключително твърдо и не издава никакви подробности около организацията, като поема цялата отговорност за дейността й върху себе си.

Гордо и борбено защитава делото на революцията и правото на България да бъде свободна, осъден на смърт  и на днешната дата през 1873-та година, Апостолът на свободата е обесен на мястото, където днес се издига неговият паметник в столицата.

Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди в България и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.