6 г. без Трифон Иванов. 4 г. от кончината на "Светецът от Байлово"

Днес се навършват две тъжни годишнини: шест години от внезапната смърт на един от най-обичаните български футболисти - Трифон Иванов и  4 г. от кончината на "Светецът от Байлово" - дядо Добри.

Железният защитник от златното ни поколение, донесло неизмерима радост на България с четвъртото си място на Световното първенство в САЩ, почина преждевременно през 2016 година, малко след като навърши 50 години.

Легендата на българския футбол Христо Стоичков почете паметта на бившия си съотборник в националния ни отбор Трифон Иванов. 

"Героите като теб са вечни! Ти винаги ще бъдеш Железният!", написа Камата в профила си във Facebook.

С детски футболен турнир във Велико Търново ще бъде почетена паметта на легендарния български футболист и почетен гражданин на старата столица.

В 9:30 днес с благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, Негово преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп - викарий на Софийския митрополит, ще оглави архиерейската Заупокойна света Литургия в храм "Св. св. Кирил и Методий", село Байлово, Софийска епархия, по повод 4 години от кончината на дядо Добри.

Добре Димитров Добрев, известен като дядо Добри и наричан от някои "Светецът от Байлово", е български дарител за реставрирането и поддържането на много български християнски храмове. Считан е от мнозина за изключителен духовен пример в нашето общество.

Роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му Димитър загива в Първата световна война и майка му Катерина отглежда сама децата си.

Жени се по време на Втората световна война и има четири деца, две от които надживява.

При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух.

През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Около 2000г. решава да дари всичките си имоти на църквата. Живее много скромно, в малка пристройка към църквата "Св. св. Кирил и Методий" в родното си село. Той не крие своето огорчение от неверните слухове, че е обезнаследил семейството си и е дарил парите от продадената си собственост. Затова и повече подробности за семейството си не споделя.

Докато е млад, той редовно изминава разстоянието от Байлово до София пеша, повече от 25 километра. В София най-често е пред вратите на храм-паметника "Свети Александър Невски" или църквата "Свети Седмочисленици", за да събира пари, които след това дарява до стотинка.

Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на българските православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си дарява над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри хора.

Прави дарения за църквата "Св. Кирил и Методий" в село Байлово, за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. С негови средства е осъществен ремонт на църквата в Калофер.

През 2009 г. дарява 35 700 лв. на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", като това е най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.

Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, възрастният старец е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.

Умира след кратко боледуване на 13 февруари 2018 година в Кремиковския манастир, където е отседнал през последните си години. Погребан е в двора на църквата "Св. св. Кирил и Методий", точно до постройката, в която живее в края на живота си. На погребението присъстват патриарх Неофит, десетки свещеници и стотици миряни.