Броим стотинките и... Великден за 4-ма – 200 лева. Кое колко струва?

21 лв. за килограм е една от най-ниските цени, на които може да се намери агнешкото тази година/СНИМКА: Йордан Симeонов/24 часа

И най-скромното посрещане на тазгодишния Великден вкъщи от едно четиричленно семейство няма как да мине със сума, която да е горе-долу 1/3 от минималната работна заплата, показа репортерска проверка на “24 часа”. Проблемът е, че има цели четири почивни дни и разходите няма как да се ограничат само до едно агнешко бутче, купа със зелена салата, боядисване на трийсетина яйца и един козунак. Но дори само тези четири продукта за едно средно семейство излизат минимум 250 лева. Агнешкото в момента се продава най-често между 22 и 24 лева килото, независимо дали се купува от магазин на голяма търговска верига, фирмен магазин на някоя кланица, или ако човек си поръча агне от някоя ферма и след това отиде да плати и да си прибере месото.

Не се осъществиха прогнозите за 30 лв. агнешко, даже на много места се продава по 21 лв., а има магазини, в които е и по 19 или 20 лв. Плешката е по-евтина, средната цена по магазините е 22 лева, но обемът на едно парче е минимум 2,5 килограма. Агнешките бутове са по 24 лв., а едно бутче може да е и 3 килограма. На практика няма как да се сложи печено агнешко на трапезата на едно четиричленно семейство за по-малко от 60-80 лв. То се и пече бавно и ако не ви се чака някоя пекарна да го приготви както трябва за десетина лева, токът излиза минимум 2 лева. Като добавим и гарнитурата, само дотук храната излиза стотина лева Все пак картофите са средно по 1,50 лв. килото, а за четирима души един килограм не е достатъчен.

През последните седмици народът бе облъчен от медиите да търси непременно месото да е със син печат от ветеринар и в никакъв случай да не купува с червен. Червеният печат означава, че месото е добито от кланица от трета страна, у нас това е Македония и много по-рядко – от Сърбия. Синият показва, че месото е с произход от България. Но по отношение на цената това няма значение - и македонското, и българското агнешко са на едни и същи цени плюс-минус 1-2 лв. Споровете кое е по-качествено, са друга тема. Агнешките субпродукти, от които се приготвя супа или дроб сарма, са средно по десетина лева килото. Вторият компонент на празничната великденска трапеза – зелената салата, тази пролет струва поне с трийсетина процента по-скъпо от миналогодишната. Въпреки че напоследък има все по-засилен внос на оранжерийни краставици, домати и марули от Турция и Гърция, където по това време на годината нямат разходи за отопление на парниците, да се намерят краставици, по-евтини от 3 лева килото, е трудна задача.

Става дума за магазините на големите търговски вериги. На Женския пазар в столицата в момента има краставици и по 2,49 лв. и дори по-евтини, но стоварването на такава стока винаги предизвиква образуването на опашки. 1 глава обикновена нашенска маруля вече трудно може да се намери за под 1 лев. Голяма част от продаваните по магазините също са внос от юг и в интерес на истината през последните две седмици стават все по-евтини, но миналата година по това време бяха стотинки. С доматите положението е още по-лошо – ако намерите домати, които имат вкуса на този зеленчук, пригответе се да платите поне 5-6 лв. за килограм, а в някои по-лъскави магазини за плодове и зеленчуци в големите градове – и по 7 лв.

При всички случаи става дума за градински розови домати, които често имат неугледен външен вид, но все пак миришат и имат познатия вкус на домат. Количествата им обаче са нищожни. Най-често ще попаднете на македонски, турски или гръцки червени домати, които са отглеждани под полиетиленови покривала или дори по хидропонен начин, т.е. биха могли да послужат само за да придадат по-различен цвят на зелената салата. Дори те обаче рядко струват под 3,50 лв. килото. Има и известни количества български червени домати, които трудно може да се купят за под 4 лева. По пазарите са по-евтини, но много рядко са под 3 лева. Лукът, морковите, репичките – всичко това се продава за над 1 лев килото На практика да се приготви голяма купа с пролетна салата, достатъчна за четирима души, ще отидат към 30-40 лева. Значи дотук разходите стават кръгло 150 лв. Боядисаните яйца са третият елемент от Великден. Няма опасност този продукт да изчезне от магазините, но трябва да се приготвят повече пари в сравнение с миналата година.

Ръстът на цените на яйцата в сравнение с 2021 г. все пак не е много голям – миналата година средната цена на едро беше 22, а сега е между 25 и 28 ст. По магазините обаче най-евтините яйца, които установи проверката на “24 часа”, бяха 33 ст. за брой. Става дума за голяма търговска верига, която продава кафяви яйца с минималния размер, естествено – от клетъчно отглеждани кокошки, срещу 9,99 лв. за една кора от 30 яйца. Много домакини обаче предпочитат за Великден белите яйца, които по-лесно се поддават на боядисване, макар че се и чупят повече при варенето. За съжаление, едва около една пета от яйцата на българския пазар са от бели кокошки и те са предимно от внос. Когато тук-там биват пускани по магазините, струват поне по 35-38 ст. бройката и се изчерпват бързо. В действителност най-качествените яйца – от свободно отглеждани кокошки, и с размер от L нагоре, могат да струват до 50 стотинки, затова повечето търговци избягват да ги продават на кори

Отделно домакинята трябва да предвиди разходи и за боядисването. В това отношение на пазара има доста голямо разнообразие от бои, приспособления за рисуване и за украсяване. Невъзможно е цените им да се проследят, още повече че всичко зависи от фантазията на този, който боядисва – той може да мине и без стотинка разход. Но за всеки случай слагаме десетина лева и за този разход. Освен това при варенето част от яйцата винаги се счупват, а и се очаква, че ще идват гости и част от боядисаните яйца трябва да се подаряват, значи трябват две кори. Или разходът само за това става 40 лева, или дотук – 190 лв. Традиционният великденски козунак съществува под много форми. Той може и да се замеси и изпече вкъщи, да се поръча в някоя пекарна или да се купи готов и опакован.

Последното е найпредпочитаното от мнозинството хора у нас, но тази пролет да се намери свестен козунак за под 3 - 4 лв., е трудна задача А и да се намери, той по нищо няма да се различава от обикновен хляб, но със захар. Повечето промоции на големите търговски вериги за изпечени в български хлебозаводи козунаци и подобни на козунак изделия, в които все пак има яйца, стафиди или някакъв друг сушен плод и поръсени със захар отгоре, са за по 4,20 до 4,60 лв. Ако има и счукани бадеми или шоколад, дори на промоция цената стига 6 - 8 лв. През последните години мнозина купуват италиански великденски обредни хлябове, които стават все по-разнообразни, но цените им са минимум 15 лева.

Съпругата на премиера например прави безглутенови козунаци в своята сладкарница, които струват и по 49 лева и както се видя, спря да приема повече поръчки, защото не смогва да произведе достатъчно. Ако сложим едни средно 20 лв. за козунак, само дотук разходът за този скромен Великден стига 210 лв. Проблемът по отношение на разходите за храна за Великден е, че в това четиричленно семейство със сигурност има и деца, които не се вълнуват особено от трапезата, ако на нея няма лакомства Шоколадови зайчета и яйца, всякакви тематични бонбони и сладкиши заливат магазините и със сигурност ще вземат още 20-30 лв. от портфейла. При това не сме сметнали, че на трапезата не се сяда без алкохол и безалкохолни, които струват още едни 20 - 30 лв. минимум. Така само неделната трапеза излиза около и над 250 лева.