IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 22°
България
08:15 | 24 юни 2022
Обновен: 15:36 | 28 юни 2022

Еньовден е! Църквата празнува рождението на св. Йоан Кръстител

Днес имен ден празнуват десетки хиляди българи

По материала работи: Слав Велев
Еньовден е! Църквата празнува рождението на св. Йоан Кръстител

Еньовден е! Слънцето вече се „изкъпа“ в морето. Днес се става рано и се берат лековити билки !

Големият църковен празник, посветен на рождението на св. Йоан Кръстител в народната традиция се нарича Еньовден. В основата на този празник стои култът към слънцето и всички българи не само тук във Варненско или Североизточна България се среща поверието, че на Еньовден слънцето играе и трепти преди изгрев. В този ден то тръгва и се обръща към зимата, като в народната традиция се казва, че на Еньовден, Еньо започва да си кърпи кожуха и да се стяга за зимата. Народното честване на Еньовден отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене, един от най-важните астрономически преломи в годишното време.

Еньовден у нас се чества и като Ден на българското лекарство, отбелязва се от 1994 г.

Днес имен ден празнуват Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янко и всички имена на билки. Честит празник на всички именици!

Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се, че преди да "тръгне към зима", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана". Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от "мамници".

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Еньовден

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.

Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората.

С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Коментари

Новини Варна